Какво означава Сеймените?

Сеймените
Сеймените е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. Село Сеймените се намира в планински район на южен склон, с изглед към връх Върбанов чукар, Клъшки чукар и в. Дряна. Самото село е в подножието на в. Белновръх, висок 854 m, осеян с множество извори. По билото му минава границата между Търновска и Габровска област.

Сеймени
Сеймен или Сеймените (мн.ч.) (на турски: seğmen от фарси: segban) са млади добре обучени и въоръжени воини във Влашко през XVII и XVIII век. Сеймените, както и анадолските секбани, били всичките тюфекчии (букв. въоръжени с пушки). През XVII век огнестрелното оръжие станало достъпно и масово навлязло на въоръжение.Възникват като охранителни отряди на влашките господари на основата на акънджиите от Румелия. През октомври 1595 г. в битка при Гюргево, след поражението в битката при Кълугерени в началото на дългата война, акънджийският корпус търпи огромни загуби. След това поражение акънджийският корпус никога не се възстановява. В началото на дългата война са регистрирани 50 хиляди акънджии, докато техният брой след края на войната към 1630 г. възлиза на около 2000. Голяма част от тези воини се трансформират в мирното време след края на дългата война във военни охранители към влашките боляри, с полицейски функции.Изплашени от нарастващите привилегии на болярите и заплашени от възможността да изгубят тимарите си или да бъдат превърнати в крепостни селяни, влашките сеймени се разбунтуват през 1655 г. С помощта на трансилванския владетел Дьорд II Ракоци, принцепс на Трансилвания, Константин I Щербан Басараб успява да потуши бунта им, след като сеймените првземат Букурещ и го плячкосват. Сеймените са победени решително на 26 юни 1655 г. в битка на река Теляжен, ляв приток на река Прахова.

Въстание на сеймените и домобранците
Въстанието на сеймените и домобранците (на румънски: Răscoala seimenilor și dorobanților) е масов народен бунт избухнал на 17 февруари 1655 г. във Влахия срещу управлението на Константин Щербан и част от прополското болярство на страната. По последиците си потушаването му води до дебългаризация на областта и изчезването на влахо-българските грамоти от влахо-молдовските владетелски – господарски канцеларии.Въстанието обхваща и Молдова където в Яш и Сучава 1000 сеймени са на служба към двора на молдовския владетел Георги Стефан.