Какво означава свети?

СВЕТЍ, род. -òго, дат. -òму, -à, -ò, мн. -ѝ и (остар., книж.) СВЕТЍЙ, род. -àго, дат. -òму, -àя, -òе, мн. -ѝи, род. -ѝх, прил. 1. Рел. В съчет. със същ. собств. или негово пояснение. Постоянен епитет към име на светец, светица, архангел. – Господи, света Богородице, и ти, света Петко и Недельо, спасите нас! – се чуло от всичките страни. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 77. Светий Евтимий изслушал тия пророчески думи на своят велик учител и старец и дал обет пред него, че посветява живота си и ще се жъртвува за благото на черквата и на българският народ. Д. Маринов, ЕПТ, 8. Свети апостол Павел. Свети архангел Михаил.

2. Разг. Обикн. с предл. и в съчет. със същ. собств. Ден, църковен празник в чест на светеца, светицата, архангела, посочен от съществителното. Никола Нилов празнуваше днес, защото беше Свети Никола. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 65. Като подбра Ненко двайсе и втора година, уйчо му Димо свика един път – на зимни Свети Атанас беше това – всичките Ненкови роди в бащината му къща. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 20.

3. Рел. Постоянен епитет за някого или нещо, което е обект на религиозна почит: а) за Божията Майка, светец, светица, ангел или за църковен служител, обикн. висш духовник или монах; свят, свет. Иконата на света Богородица е посредник между богомолеца и Бога. Злат., 1941, кн. 5, 206. Тогава свети ангели взеха честните мощи и ги занесоха на Синайската планина и там ги положиха. Д. Петканова, НЧ, 125. Видях тоя толко знаменит и всемирен град, в когото се опознах с мнозина интелигентни българи, особито със светите старци българските владици и с членовете на българското читалище. К. Шапкарев, ВБМ, 211. Когато излезна змията, тозчас се пробуди този человек и биде свършено здрав с помощта на светите безсребреници. Н. Жеков, ЖС I (превод), 11. б) за част от тялото на Господ, Божията Майка, светец, светица, църковен служител, обикн. висш духовник или монах и под.; свят, свет. Дошъл владиката при освещението на черквата. Разправяха стари хора, че владичките слуги събрали всички постилки, кърпи и пр., на които владиката стоял, лежал и си бърсал светите ръце, понеже били станали свещени и било вече грешно друг простосмъртен да ги употреби. Н. Хайтов, АМ, 179. След кончината на блажения [отец Прохор] неговите свети мощи вършат дивни и преславни чудеса даже и до днес. Кл. Иванова, СБЛ IV, 178. Главата на св. Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. ПВ, 2011, бр. 12, 3. в) за предмет, обред, християнски празник, църковна служба, място на поклонение, църковна институция и под.; свят, свет. – Има ли някой, който да иска да се освободи от тежките грехове? Нека дойде тук, нека застане пред светия амвон и изповяда греховете си. Ал. Бабек, МЕ, 122. Прие ме Евтимий за послушник. А по него време още доиззиждаха светата обител. Тавани и подове липсваха в някои килии. Ем. Станев, А, 58. Всред настъплението препускал с кръст в ръка войнственият капелан Филип, който през предната нощ окуражавал войниците. С вик „Светий гробе“ латинците, щом съгледали неприятеля, спуснали се против него. В. Златарски, ИБД III, 277. Като се възгордя от миналите си победи, [Лъв] свика събор срещу светите икони във Влахерна. Ив. Божилов, СБЛ III, 195. Понеже [Исус Христос] не иска да погуби никого и желае всинца да се възвърнем към него и да се спасим, едни напътва и поучава чрез светото Евангелие, а други – чрез божествените мъже, за да не паднем в еретическия ров. Л. Грашева, СБЛ II, 30. Даже си спомням, че и в деня, когато трябва да приема светото причастие, майка ми даваше да закуся попара с мляко („да не заслабне детето“). Понякога детското ми сърчице се изпълваше с ужас, че попът ще разбере за моето прегрешение и няма да ми даде светото причастие. Кр. Куюмджиев, ЕБД, 65. На 1863 година, августа на 6, на Светое Преображение стана един голям пожар и изгори 56 къщи. В. Начев и др., ПЗ, 318. Света литургия. Свето кръщение. Светите тайнства. Светият олтар. Свето миро. Светата православна църква.

4. Рядко. В съчет. с понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота. Определение за дните на Страстната седмица; велики. Евхаристията, която освещават в Светия четвъртък, я запазват през цялата година, за да причестяват с нея болните. Б. Димитров, ПББ, 126. Вечерта на службата на Света събота се изнася невещественият огън и се обявява „Христос воскресе“.

5. Като същ. Светата ж. Рел. а) В християнството – Св. Богородица; Святата. Първият ангел бе пратен да каже на Богородица: „Радвай се!“. Светата, като вижда себе си чиста, казва на Гавриил: „Как при безсеменно зачатие говориш за раждане?“. ПМ, 59-60. б) В християнството – название на отделна светица, монахиня и под. Тогава се уплашиха всички и думаха: „Спаси ни, служителко Христова, от тази тъмнина и ще повярваме в твоя Бог“; а Светата [св. Епистимия] като се помоли на Бога, пак прогледнаха всичките и повярваха петдесет и три человеци. Н. Жеков, ЖС I (превод), 112. Светият и (остар.) Светий м. Рел. а) В християнството – Бог, Господ; Святият, Всевишният, Всеблагият, Всевластният, Всемилостивият, Всемогъщият, Предвечният. И на кого ще Ме уподобите, че да му бъда равен? – казва Светият. Вдигнете очите си нагоре и вижте. Кой е създал тези звезди? Библ. 2013, 830. Именно съединявайки се духовно чрез вярата със Светия – с Господа Христа, християните получават от Него святи сили да водят свят живот. ПСл, 2005, кн. 2, 11. б) В християнството – название на отделен светец, монах и под. Като взе [св. свещеномъченик Киприан] своите магически книги, светият ги сложи насред града и ги изгори. СбА, кн. 2, 555. Бързам при светия за душевна подкрепа, а скитът тъмен. Почуках тихичко на вратата – светият не отговори и надникнах през прозорчето – на одъра Теодосий заспал, броеницата виснала към пода, пък калимявката се нахлупила до веждите. Ем. Станев, А, 98. И като се обърна към народа, [св. Василий] рече: издигнете ръцете си нагоре и викнете „Господи, помилуй!“. Народът послуша, дигна ръцете си нагоре и като викна в един глас „Господи, помилуй“, виде писмото да лети по въздуха и падна в ръцете на светаго; тогава прие светий писмото, зарадва се и възблагодари Бога. ДКП, 1864, кн. 3, 31.

◊ Света вода. Остар. и диал. 1. Светена вода. Като пречистил техния [на българите] княз със света вода, императорът му дал собственото си име и се погрижил всички негови велможи да бъдат пречистени с кръщение. М. Кискинова, КВЦ (превод), 90. 2. Аязмо (в 1 знач.). Против треска. Да се върже на пръста на болния един конец да го поноси. 12 дена после да се отиде на някое аязмо (света вода) и да се върже конецът на нещо. А. Гоев, ЕИ, 183. Според местното предание при гр. Лерин, в местността „Св. Пантелеймон“ със света вода, имало едноименен манастир. Ив. Снегаров, ИОА II, 486. Света гора. Полуостров в Гърция, който със своите 20 манастира е център на православното монашество; Атон. – Цял ден се бъхти с тия овце. Пък да ти кажа ли, Райко, божий човек иска да става, в Света гора да ходи, че да се калугери. Ст. Загорчинов, ДП, 63. Официална канцеларска практика постепенно се развива в българските манастири и в манастирите с преобладаващо българско присъствие на Света гора (като Зографския и Хилендарския манастир). О. Събев и др., БДВ, 127. Светата Дева. Рел. Дева Мария; Света Богородица. Бяха в църквата. Майката коленичи пред иконата на Светата Дева и протегна ръце, в тях бе притиснала детето си. Единствената ѝ надежда бе останала Богородица! В. Люцканова, ИР, 129. 15 август е денят на Успение Богородично, посветен е на вечното заспиване, на смъртта на Божията майка. Народът ни нарича този празник голяма Богородица. Почита Светата Дева като покровителка на майчинството, брака и семейството. ИИМШ, 2011, т. 11, 276-277. Светата майка. Рел. Майката на богочовека Исус Христос; Света Богородица. На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир, прочут по чудотворната икона на Светата майка. Елин Пелин, Събр. съч. ІІІ, 1958, 124. – Нека Светата майка те закриля! Отсега тя ти е застъпница пред Божия съд. П. Бобев, К, 131. Ще запали свещицата пред бликналите свещени води, ще поръси челото си с вярата, че ще се сподоби с Богородичната милост да стане и тя майка. Тя вярва, че водите на аязмото, бликнало по милостта на Светата майка, ще изцерят всякаква болка. Злат., 1941, кн. 5, 209. Светата чаша. Църк. Потир. Влезе [свещеникът] в олтара. Взе от престола светата чаша. А. Каралийчев, С, 46. Идва най-великият момент в литургията – заставаме пред светата чаша и приемаме Тялото и Кръвта Христови под формата на хляб и вино. Амв., 2011, бр. 1, 14-15. Света Троица.1 Рел. Название на християнския Бог, който е един по същество, но троичен по лица (Бог Отец, Бог Син и Светият Дух), равнопоставени по същината и божествеността си, образуващи едно цяло. След това агаряните, наричани сарацини, повдигнаха хула против единната божественост на Света Троица, казвайки: „Как вие, християните, признавайки един бог, го превръщате на трима, като твърдите, че има Отец, Син и Дух?“. Кл. Иванова, СБЛ IV, 42. Вярвам, че има един Бог на светът; че единий Бог е троичен; че първото лице на Света Троица е Бог Отец. Д. Манчев, БЗ (превод), 101. Светая светих.1 Църк. Най-святата, вътрешна част на Йерусалимския храм, построен от Соломон, където е можел да влиза единствено първосвещеникът само веднъж в годината и където се е пазел ковчегът на Завета, в който били поставени скрижалите с десетте Божи заповеди и други ценни реликви. На Въведение девойката Мария била дадена да служи в църква, както било обещано още преди да се роди. А когато стигнала до Захарий, той неочаквано за всички я взел на ръце и я въвел в светая светих на храма, мястото, където никой не може да влезе, сам той пристъпвал там веднъж в годината. Л. Старева, БСП, 409. „Свети Боже“. Църк. Една от основните християнски молитви към Св. Троица; трисвета песен. В тоя миг вратата се отвори и те видяха погребението. Напред вървяха ученици, които държаха свещници и пееха „Свети Боже“. Л. Каравелов, РПМ, 168. Светите дарове. Църк. Причастие (осветени хляб и вино, които по тайнствен, мистичен начин се претворяват, превръщат в тяло и кръв на Господ Исус Христос за прошка на греховете); Светите тайни. – Всяка неделя се причастявайте с Божествените тайни на Тялото и Кръвта Господни, като предварително очиствате сърцата си. Приобщаваме се със Светите дарове по великата Божия милост. Амв., 2015, бр. 3, 12. Част от нашите християни пристъпват към светата чаша без изповед, без познанието за това, че те трябва да се изповядат, преди да приемат Светите дарове. ХК, 2010, бр. 9, 7. Светите земи. Рел. Територията между Средиземно море и река Йордан в Близкия Изток, най-вече местата около Йерусалим, свързани с библейската история. Поради нарастващите страхове за съдбата на Светите земи Барбароса подготвя Трети кръстоносен поход. В. Русинов, ИСД (превод), 177. И на Запад, и на Изток количеството на поклонническите описания на Светите земи и на броя на реликвите оттам нараства именно след XI в., не без връзка и с началото на кръстоносните походи и овладяването на Йерусалим от кръстоносците през 1099 г. Г. Николов, БСО, 275. Светите отци. Рел. Светци, известни християнски писатели и деятели от най-ранната епоха, които формулират богословското и нравствено-етическото учение на църквата; вселенски учители. На Никейския събор Светите отци по Божията воля, подпомогнати и от цар Константина, проклеха тези [еретическите] учения и ги изтребиха измежду християните като плевел из нива. Л. Грашева, СБЛ II, 321. Критериите за оценка на философското наследство идат от ученията на Светите отци и учители на Църквата от първите векове на християнството. Н. Димитрова, НРФ, 92. Светите Седмочисленици. Общо име, с което се назовават светите братя Кирил и Методий, създали българската писменост, и петима от техните ученици, разпространили я в България: Климент, Горазд, Наум, Сава и Ангеларий. Култът към покръстителите и просветителите на славяните – Кирил и Методий – е плод на ранна, спонтанна канонизация не само на техните личности, но и на преките им ученици – култ към лика на светите Седмочисленици. ТМКБ IХ, 251. В запазените фрески в манастирската църква е изобразен ктиторът на манастира – княз Борис, а на южната страна са образите на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Сава, Ангеларий, Горазд, Климент (в архиепископски одежди) и свети Наум (в монашески). Ив. Кочев, ЛСМ, 19. Светите тайни. Църк. Причастие (осветени хляб и вино, които по тайнствен, мистичен начин се претворяват в тяло и кръв на Господ Исус Христос за прошка на греховете); Светите дарове. Той постеше усърдно и всяка неделя се причестяваше със Светите тайни. Ядеше по две унции хляб и пиеше по две чаши вода, а каквото му даруваха, всичко раздаваше на бедните. Кл. Иванова, СБЛ IV, 425. Дойде един свещеник с дякона, облечени в пълно църковно одеяние, със Светите тайни, за да причестят затворниците. Т. Николов, СММ, 262. Светият град. Рел. Йерусалим. Един старец беше слушал неведнъж, че ерусалимските деца били много умни, и реши да отиде сам в Ерусалим да се увери в това. Като се разхождаше из улиците на Светия град, старецът срещна едно момче. ДР, 1920, кн. 4, 7. Светият Дух; Свети Дух; Бог Свети Дух; Дух Свети. Рел. В християнството – третото лице на Бога, на Света Троица; Святият Дух. Дух Свети изхожда от Отца чрез Сина. Това е съществена разлика с римокатолическото богословие, което настоява на произхода на Дух Свети от Отца „и от Сина“. Г. Бакалов, В, 79. Помоли се на Бога и рече: „Боже! Сподоби ме да застана от дясната ти страна заедно с всички праведници, които са ти угодили, защото ти си Бог милостив и спасител, комуто отпращаме слава, Отцу и Сину и Светому Духу, сега и винаги във вековете вечни, амин“. Кл. Иванова, СБЛ IV, 425. Щом човекът е създаден по образ и подобие Божие, значи Бог е личност, има образ на човешка личност. Но в същото време Бог отрича себе си като личност в Светата Троица, в която съществува в три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. М. Карабелова и др., ВСБ, 399. Светият отец. Рел. Папата. Новият тиранин на Испания е телеграфисал на папата и уверява Светия отец, че ще да бъде верен син и защитник на престола на апостол Петра. Хр. Ботев, Събр. съч. III, 146. Папа Леон XIII – или Светия отец, както го назовават католиците – е роден в 1810 год., а на папския престол е стъпил в 1878 год. ИС, 1903, кн. 6-7, 45. Светият престол. Църк. Ватикан, седалището на папата. В този съдбовен за европейската цивилизация момент политиката на Светия престол, обусловена от вековните ѝ намерения да бъдат изтласкани неверниците от континента и да привлече компактни маси православно население към католицизма, била последователна и напориста. Й. Списаревска, ЧВ, 82. Неустрашим воин, Калоян в същото време бе и един твърде вещ политик. Преговорите, които той води със Светия престол, издават у него висока амбиция, последователност и необикновена прозорливост. С. Радев, МБВ, 68. Светият Синод. Църк. Управителен орган на Българската православна църква. Като ефимерий – чиновник на Екзархията, с интерес любопитствувах да узнавам какви важни въпроси се решаваха в Светия Синод в онази важна и пълна с душевни мъчения епоха на развиващия се във възраждането си български народ. СбВПМС, 132-133. Свето предание. Рел. Признатите от църквата, но невключени в свещените книги на Новия завет правила на вярата, казаното и извършеното от Исус Xристос и от неговите апостоли, предавани първоначално устно, а после писмено; Свещено предание, Апостолско предание. Патерѝците могат да се мислят като принадлежащи към Светото предание, тъй като по своята авторитетност в голяма степен не са отстъпвали на Св. писание. ПКШ, 1998, т. 3, 170. Протестантството изгражда своите доктрини и практики единствено върху Божието слово, докато православието казва: върху Светото писание и Светото предание. ХК, 2009, кн. 2, 78. Светото писание. Рел. Книгите на Стария и Новия завет; Библията, Свещеното писание. През Средновековието било общоприето генеалогията на народите да се обвързва със Светото писание, и по-точно със Стария завет. Р. Заимова, АИБ, 36. Паремейник са нарича такава книга, която съдържа в себе си събрание от паремии, т.е. такива места из Светото писание, които са четат на вечернята служба споряд големите празници. СбС, 119-120. Светото семейство. Рел. Света Богородица и праведният Йосиф – сами или заедно с младенеца Христос. Във Витлеем на изток от катедралата на Рождеството е пещерата на Св. Богородица, където според преданието светото семейство престояло две денонощия, гонено от Ирод. Ив. Гергова, ЧПБ, 43.

~ Ега ти запеят дългото свети боже. Във 2 и 3 л. Диал. Дано умреш. Заспала света Неделя на света Петка на скута. Диал. Употребява се, когато някой не може да пее, няма глас, а пее. Наметнал (облякъл) на свети Атанаса кожуха. Диал. Облякъл лятно време зимна дреха. На свети Мукавей; на свети Мук. Разг. Ирон. Никога. – Дават страшен филм! – Там сме. – Да, ама друг път. – Кога друг път? – На свети Мукавей. – Такъв светец няма. – И такъв филм няма да има. В. Цонев, ПТ, 52-53. Отивам / отида при свети Петър. Разг. Обикн. в св. Умирам. – Единият, с първия куршум, не мръдна. Другия може и да не съм го ударил добре. Нема да отидем сами при свети Петър. Д. Талев, Съч. V, 340. Отиде направо при свети Петър. Обесил се преди малко в новата си плевня. Т. Драганов, ЗСВ, 86. Пращам / пратя при свети Петър някого. Разг. Убивам някого. „Чувай, аркадаш, я говори разбрано, дорде не съм те пратил при свети Петър“ – разсърдил се заместник-командирът. Ем. Манов, Избр. пр I, 40. Света вода ненапита. Разг. Ирон. Човек, който се представя или когото смятат за безгрешен, невинен, непорочен. Разсипахте гората, а щом ви спипаме, все сте света вода ненапита. М. Кюркчиев, ВВ, 63. Варненката има и дете, което ходи на училище! А да я погледнеш отстрани – света вода ненапита! Й. Попов, СЛ, 163. Светата истина. Нещо безспорно, неопровержимо; святата истина. Като описва подвизите на другите, Захари Стоянов обикновено забравя за себе си. Той е щедър в похвалите към другите, пестелив към себе си. Но летописецът предава „светата истина“. Е. Каранфилов, НБИ, 261. Дължим също да им [на идните поколения] оставим верен писмен отчет за участието ни в Световната война, придружен от документи, които почиват на светата истина. Т. Кантарджиев, ДЕ, 5. Света троица.2 Разг. 1. Обикн. шег. Екип, състав, сбирка от трима души. Росинка влезе в килера. Матьо я посрещна развълнуван. – Ето, светата троица пак се събра – подвикна Сами весело, като влезе след Росинка. Д. Ангелов, ЖС, 114. // Трима известни, знаменити, изтъкнати личности в някаква област. 2. Три най-важни, значими или водещи неща в някаква област. От времето на Платон досега в корените на държавността е светата троица – армията, църквата и ловно-рибарското сдружение. БЛ, 2019, бр. 199, 74. Светая светих2; светаята светих. Книж. 1. Място или област, сфера, която е изключително важна и която е недостъпна или трудно достъпна за тези, които не са избрани или посветени в нещо. Светая светих на Ватикана. Тайният архив на Ватикана е едно от най-големите хранилища на исторически документи в света. ПрС, 2008, бр. 1, 93. Искам да подбера няколко много сполучливи и плодотворни попадения, за да се стигне до светая светих, до самата тайна на съществованието на Бай Ганьо и Алеко. Т. Жечев, МО, 97-98. 2. Най-святото, най-съкровеното, най-скъпото нещо или място, област, сфера за някого. Илия Бешков носи Дон Кихот в себе си. Той е неговата „светая светих“. Е. Каранфилов, Б, 602. Името на Страшимирова будеше почит, защото беше верен пазач на родното, което остана за него светая светих до последния му ден. ОВВТ, 1937, бр. 30-31, 236. Свети крепки ме крепят (държат). Диал. 1. За предмет, дреха – скъсан съм, вехт съм, стар съм. Все търсеше из дюкяните на Стамбул нова книга. Каква ти нова – няколкото листи, които свари да докопа у бакалите, бяха тъй стари, че свети крепки ги крепяха – ама в тях се говореше за това, дето беше ново за Добрито. В. Мутафчиева, ЛCB I, 124. 2. За обещание, думи и под. – несигурен съм. Чак на делото ще дойда и все зад нея ще седя! Че женската дума, нали знаеш, свети крепки я крепят! Ст. Даскалов, СЛ, 314. Ще ми изпеят (изпяха ми) дългото свети боже. Диал. Ще умра (умрях).

– Други (остар.) форми: святѝ и святѝй.

Свети Влас
Свети Влас е град в Югоизточна България. Намира се в Община Несебър, област Бургас. На 2 февруари 2006 г. с Решение на правителството Свети Влас придобива статут на град.

Свети Петър (Рим)
Базиликата „Свети Петър“ (на латински: Basilica Sancti Petri; на италиански: Basilica di San Pietro) е католическа църква във Ватикана в град Рим. Проектирана от Донато Браманте, Микеланджело Буонароти, Карло Мадерно и Джовани Лоренцо Бернини, „Свети Петър“ е най-известният паметник на ренесансовата архитектура и до наши дни остава най-голямата църква в света по своите площ и обем. Въпреки че не е главна църква на Римокатолическата църква, нито катедрала на епископа на Рим, „Свети Петър“ е едно от основните свещени места на католицизма.Според католическата традиция, в църквата е погребан свети Петър, един от дванадесетте апостоли на Исус Христос, смятан от католиците за пръв епископ на Рим и пръв в списъка на римските папи. Смята се, че гробът на свети Петър е разположен точно под олтара. По тази причина много римски папи още от раннохристиянската епоха също са погребани в базиликата „Свети Петър“. Християнска църква на същото място съществува от 4 век, а строителството на съвременната сграда започва на 18 април 1506 година и е завършено на 18 ноември 1626 година.Църквата „Свети Петър“, със своите литургични функции и богата история, е популярно място за поклонничество. Тя е разположена във вътрешността на Ватикана и папата лично ръководи определени служби през годината, привличайки публика от 15 хиляди до над 80 хиляди души в самата базилика или на площада пред нея. „Свети Петър“ се свързва с историята на папската институция, с Контрареформацията и с множество художници, най-известният сред които е Микеланджело. Като архитектурен паметник църквата е смятана от някои автори за най-великата сграда на своята епоха.

Свети Никола (град)
Свети Никола (на македонска литературна норма: Свети Николе) e град в централната част на Северна Македония, в Овчеполската котловина. Според преброяването на населението през 2002 година градът има 13 280 жители. Свети Никола е център на едноименната община Свети Никола.