Какво означава самарджийски?

САМАРДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до самарджия и до самарджийство. При липса на железни пътища стоката се разнасяла с кервани от коне и магарета, поради което и самарджийският занаят тогава е бил доста развит: към средата на 19. в. само в Габрово е имало 30 самарджийски работилници, които изкарвали до 6000 самара годишно. Р. Пухлев, СБ, 49. Гледам, дюкяните наоколо са все самарджийници. – Самарджийска чаршия е това – казва ми Дончо. Злат., 1942, кн. 2, 55. Имало еден дукян со опинци, а до него имало самарджия. Детето влегло нътре [вътре] и подпалило сламата во самарджийскийот дукян. Нар. прик., БНТв Х, 322. Самарджийски калфа. Самарджийски еснаф.

2. Който е на самарджия. Тя си йе Стоян годила / долу в долната маала / за табаково момиче, / за самарджийска унука. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 59.

– Друга (диал.) форма: семерджѝйски.

Света Петка Самарджийска
„Света Петка Самарджийска“ е православна църква в българската столица София.