Какво означава Русалийски?

РУСАЛЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Етногр. 1. Който се отнася до русалии (в 1 знач.); русалски. Русалийските дни се местят заедно с Великден. Те са между .. Спасовден, на 40 дена от Възкресение Христово, и Петдесетница .., която е на петдесетия ден от Великден. И. Венедиков, МБЗ І [еа].

2. Който е свързан с русалии (във 2 знач.). Обредите, изпълнявани от двата вида русалийски дружини, съдържат някои общи белези, като на участниците се забранява да разговарят, да се кръстят, да благословят, да допускат други в своя кръг. Ив. Георгиева, БНМ [еа]. Русалийска гега.

◊ Русалийски игри. Етногр. Народен обичай в някои части на България (главно в Северна България), свързан с обредни действия, танци и игри, изпълнявани през Русалската неделя от дружини от млади мъже (русалии) за защита, прогонване на болести, здраве и плодородие; русалски игри, русалии. През Русалската седмица .. се устройват игри, наричани русалии, русалийски игри. Тези игри са изпълнявани от групи, водени от ватаф. Н. Колев, БЕ, 241. Генезисът на русалийските игри се отнася към дълбока древност. Много учени въз основа на названието ги свързват с италийските розалии, чествани в Рим, Балкано-дунавските земи и Мала Азия. Ив. Георгиева, БНМ, 162.

Русалийски проход
Русалийския проход (до 29 юни 1942 г. Проходът) е планински проход (седловина) в централната част на Калоферска планина (част от Средна Стара планина, в Община Априлци, област Ловеч и Община Павел баня, област Стара Загора.Проходът е с дължина 29,4 km, а надморската височина на седловината – 1565 m и свързва западната част на Казанлъшката котловина при село Тъжа с долината на река Острешка, кв. Острец (десен приток на река Видима (при град Априлци) Проходът започва на 573 m н.в. в северната част на село Тъжа и като камионен път се изкачва на север по долината на река Тъжа (ляв приток на Тунджа). В началото на прохода пътят е по-каменист и с по-голям наклон до хижа Русалка. Постепенно денивелацията се изравнява и пътят е доста по заравнен. След 16 км изкачване (на 5 км от х. „Тъжа“ и 4 км от х. Триглав) вдясно от пътя се намира водопадът „Кадемлийско пръскало“ – изключително зрелищен и един от най-пълноводните водопади в Стара Планина. На 20-ия километър в местността „Смесите“ има разклон за военната база на вр. Голям Кадемлия. След 22,6 km пътят достига седловината северно от хижа „Тъжа“ до хотел „Табите“ под връх Марагидик (Русалка) на 1656 m н.в. От там започва спускане по северния склон на Средна Стара планина към гр. Априлци отново като камионен път. Макар и по-кратък (около 10 км) пътят е доста по-стръмен и доста по каменист на места с коловози и остри камъни. Завършва в югоизточната част на квартал „Острец“ на мостчето над р. Рибна и р. Острешка. В последния участък през прохода преминава част от третокласния Републикански път III-607 (от km 33 до km 39,8), Калофер – Априлци – Драшкова поляна.Преминаването през целия проход е трудно (зимата невъзможно) и може да се ползва само от автомобили с висока проходимост. В участъка от с. Тъжа до „Смесите“ (разклона за Триглав) с бавно и внимателно шофиране е възможно достигането и с лек автомобил. В най-високата си точка при хотел „Табите“, пътят има разклонение за връх Ботев, но е абсолютно забранено преминаването на всякакъв вид МПС с изключение на служители на резерватите или след писмено разрешение за преминаване с МПС.