Какво означава рубидий?

РУБЍДИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Rb — алкален метал със сребристобял цвят, мек и пластичен, с висока химическа активност и по-рядко разпространение в природата (в състава на гранит, базалт, варовици, глинести скали, без да има собствени минерали), употребяван за катоди на фотоклетки, като катализатор в органичния синтез и др. Рубидият е по-активен от калия. На въздуха се самозапалва, а с водата реагира с експлозия. Хим. IХ кл, 1958, 20. Рубидият е много активен химически. Използва се за катализатор, за приготвяне на фотоелементи. К, 1963, кн. 8, 14. Ако разполагахме с достатъчно енергия, бихме могли от всеки кубически километър океанска вода да получим 30 милиона тона готварска сол .., 50 тона рубидий. К. Кузов, ПВС, 22. Рубидият има две тъмночервени линии в спектъра си, на което се дължи неговото име.

— От лат. rubidus ‘червен’.

Рубидий
Рубидият (Rb) е с номер 37 в периодичната система на елементите. Той е много активен метал, при съприкосновение с въздуха той пламва и изгаря. Подобно на другите алкални елементи той прилича на натрия. Той е сребристо-бял метал с метален блясък, мек, пластичен, лек, лесно се реже с нож. Електро- и топлопроводим е. Има го в скалите, по-често в базалта, варовика, в някои глинени материали, дори в кръвта на животните. Среща се също и в много минерали на калия и лития. Той може да взаимодейства с кислород, неметали, вода и киселини.