Какво означава романски?

романска, романско, мн. романски, прил. Който се отнася до народите, чиито езици са свързани по произход с латинския. Романска филология.
Романски стил. — Архитектурен стил, който се основава на късноримската строителна традиция.

Романски народи
Романските народи (с етимология от латинското име на Рим – Roma), наричани още романоезични, са третата основна група народи в Европа след славянските и германски народи, чийто общ произход е по-скоро лингвистично (от романските езици) и културно-антропологично обособен, отколкото чисто етнически. Романски народи е общо понятие, включващо редица географски и етнически раздалечени народи, обединени от съвместното им историческо и културно развитие в рамките на Римската империя. От края на 15 век с Великите географски открития, основно испанците и португалците колонизират американския материк, на основата на който цивилизационен процес възниква понятието за Латинска Америка. В днешния глобализиращ се свят близо 1 милиард души са обединени въз основа на римското историческо и културно наследство под знаменателя романски народи, като около 2/3 от тях (приблизително 600 милиона) живеят в Латинска Америка на териториите на бившите Испанска и Португалска империи, а останалите романски народи населяват Европа – това са италианците, испанците, французите, португалците и т.н. Третият говорим език в света – испанският е от групата на романските езици. Цивилизационната основа, на която се формира понятието за романски езици, а оттук и за романски народи, е латинският език в Римската империя. По отношение на тези понятия на унификация и стандартизация съществува сериозна научна критика [1], понеже се е ползвала и за чисто политико-спекулативни цели. Примерно в периода около Кримската война, френската външна политика по времето на Наполеон III с цел да обедини на тази основа дунавските княжества, като същевременно ги раздалечи от Руската империя, прокарва културна линия на рероманизация на румънците, изтласквайки румънската кирилица от употреба (румънците по вероизповедание са православни християни, а до 16 век официален език на територията на Влашко и Молдова са последователно старобългарският и среднобългарският език).

Романска архитектура
Романската архитектура е архитектурен стил в средновековна Европа, характеризиращ се с полукръгли аркитури. Няма консенсус за началната дата на романската архитектура, като предположенията за нейното начало варират от 6 до 11 век. Тя дава начало през 12 век на готическия стил, характеризиращ се с островърхи арки и повече на брой прозорци. Образци на романска архитектура се срещат из целия континент, което го прави първият пан-европейски архитектурен стил, след римската архитектура. Романският стил комбинира елементи от римски и византийски сгради с местните традиции. Характеризира се със солидност, дебели стени, кръгли аркатури и цилиндрични сводове, здрави носещи колони и големи кули. Сградите са с прост, симетричен план, много по-семпли от следващите след тях готически образци. В този стил са построени много замъци и крепости, сред които са храмът-крепост и замъкът-крепост, разположени на възвишения и господстващи над местността. Далеч повече са църквите, като сред тях най-значителни са църквите в абатства, много от които са запазени и до днес, често все още функциониращи. Последвалият оживен период на строителство в готически стил е причина за частично или цялостно преустройство на образците на романската архитектура в по-богатите европейски региони като Англия и Португалия. Най-големи групи сгради в романски стил са съхранени в по-бедните райони като южна Франция, провинциална Испания и провинциална Италия.
Романска архитектура

Романски
Романски може да се отнася за: Любомир Романски (1912 – 1989), българо-германски диригент Павел Романски (1910 – 1931), български скиор Стоян Романски (1882 – 1959), български езиковед