Какво означава Ровина?

РОВЍНА ж. 1. Изровено, изронено или подкопано място в земята; ров1, яма, дупка. Гората беше едра и гъста, не влязох много навътре в нея, намерих една добре зашумена ровина и се свих в нея. Й. Радичков, ББ, 47. Най-сетне то [зайчето] видя край гората една ровина. В ровината имаше два-три тръна и ивичка суха земя, ненаваляна от снега. Ем. Станев, ЯГ, 50. По какви места ни забута тоя човек. Подхлъзвахме се по някакви ровини, .., изкачвахме скали със страховити пропасти под тях. Д. Жотев, ПМИ, 118. Поех обратно там, откъдето бях побягнал. Знаех точно къде, а и пушката си знаех къде е, бях я хвърлил в голямата ровина, в копривата. С, 1968, бр. 1178, 2. Бутнали го у една ровина. Нар. пес., СбНУ XI, 29.

2. Дълъг и дълбок улей, образуван върху земната повърхност от поройни или стичащи се води; ров1. Когато премина силата на бурята и се провидя по-нашироко, Танчови забелязаха, че Присоето беше набраздено от много нови ровини и ровинки. Кр. Григоров, ТГ, 77. Ден след ден, година след година [пороите] дълбаели, докато зейнали от двете му [на селото] страни две дълбоки, поройни ровини. Н. Хайтов, ПП, 18. Безпощадните нокти на пороя ровеха все по-дълбоки и по-дълбоки бръчки. Ровина до ровина, оврази, насечени суходолия набраздили сочните пасища. П. Бобев, ГЮМ, 60-61. Момчетата се спуснаха в една издълбана от водата, буренясала ровина. Б. Балевски, СП, 15.

3. Тясна долчинка с каменисто или скалисто дъно, изровена от порой; овраг. Вдясно, по плитката ровина, която косо опасваше хълма, пълзяха полицаи. В. Андреев, ПР, 86. Тук няма дерета, .. и ровини. Оттеглилият се преди милиони години океан е оставил своето идеално гладко дъно. Ал. Гетман, ВС, 277. Често пъти пороищата изравят из стръмните ровини едри борови трупове. СбНУ XXXII, 55.

4. Спец. Земна форма във вид на вдлъбнатина със стръмни склонове, дълбоко дъно и разклонения, образувана в резултат на ерозионно действие на временни течащи води. Ровините са дребни вдлъбнати земни форми със стръмни, а понякога отвесни склонове и наклон в дадено направление. Геогр. VIII кл, 1958, 93. Най-разпространени скулптурни форми на релефа са ровините и земните пирамиди. Ст. Бошев и др., ГГ, 164. Леглото, което си издълбава пороят, се нарича ровина. Р. Христов и др., Г, 54.

5. Неравност, пукнатина или дупка върху повърхност, настилка. Слав Грашев въртеше кормилото, за да избегне ровините. Д. Фучеджиев, Р, 202. Засилят се фаровете по него [пътя] и току изскочи отпред някоя ровина. В. Жеков, ТП, 92. Машината не можеше да мине из тия ровини. Ст. Даскалов, СЛ, 36. Корабът се приземи зад гората и ние, като се отбихме от пътя, поехме към него, без да намаляваме скоростта, макар че имаше буци и ровини. РД, 1961, бр. 139. 3.

6. Само мн. Местност, осеяна с изровени от порой ровове, долчинки. Юрнаха се учениците. Спряха чак при ровините. Изпод прясната влажна земя се откриваха зидовете. Ст. Даскалов, ЗС, 49. Ровините под Вуковски връх мълчаха посърнали — ехото от звънците беше потънало вдън земя. Д. Жотев, ЕР [еа].

7. Прен. Бразда, вдлъбнатина или бръчка по лицето на човек. — Боже, каква съм, като одрана! .. Компресите заличиха и тия ровини по лицето ѝ. Ст. Даскалов, ЕС, 324. Появи се, .. столетникът .. полусляп, .., с невъобразимо дълбоки ровини по лицето. Ат. Мандаджиев, С, 1980, кн. 1, 25.

Ровина
Ровина е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

Битка при Ровине
Битката при Ровине е датирана на 17 май 1395 г. Една хроника съставена около век след събитията обаче сочи, че влашката кампания на Баязид I е имала два военни похода завършили с две последователни битки по течението на река Арджеш в посока от Дунав към влашката княжеска столица Куртя де Арджеш – първата при Карановаса на 10 октомври 1394, а втората на 17 май 1395 г.

Ровин
Ровин произнасян още като Ровини или Ровиня (на хърватски: Rovinj; на италиански: Rovigno, Ровиньо) е град на Адриатическото крайбрежие на Хърватия. Разположен е на западния бряг на полуостров Истрия (Област Истрия) на около 50 км южно от границата със Словения. Градчето е едно от най-романтичните места по Адриатика и е популярен туристически курорт и активно рибарско пристанище. Истърският език, някога широко разпространен в тази част на полуострова, все още се говори от някои от жителите. В селището се намира изследователски център по История, който е институция под шапката на Съвета на Европа. Близостта на Венеция определя и голямото влияние в културата на региона от времето на Венецианската република, което се забелязва веднага от архитектурата на Ровин.