Какво означава Рим?

Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; на гръцки: Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио. Разположен е на реките Тибър и Аниене. Бил е столица на Римската империя, най-могъщата, голяма и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация. Ватиканът, анклав в Рим, е суверенна държава, седалище на Римската католическа църква и папата. Рим е най-големият град в Италия и един от най-големите европейски градове с площ от 1287,36 кв. км. Предградията му достигат до Тиренско море. В границите на града населението е 2,8 милиона жители (към 31 декември 2019 г.); почти 4,4 милиона живеят в района на Рим. С брутния си вътрешен продукт от 97 милиарда евро (през 2005 г.) Рим дава 6,7% от италианския БВП, който е най-големият от всички италиански градове. Градът съществува от 2800 години, като е бил средище на Древен Рим, по-късно на Папската област, Италианското кралство и Италианската република (съвременна Италия). Рим е известен още като la Città Eterna (от итал. „Вечният град“) и l' Urbe (от латински: „Градът“).

Древен Рим
Древен Рим (на латински: Roma antiqua) е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул. Тя заема териториални площи в Европа, Северна Африка и Близкия изток, като първоначално е основана на Апенинския полуостров. Древен Рим започва своето развитие като общност на земеделци, населяващи Апенинския полуостров през 9 век пр.н.е., но с течение на времето прераства в огромна империя, разпростираща се върху целия средиземноморски район. В периода от 753 пр.н.е. (годината на основаване на държавата) до разпадането ѝ през 476 г. вследствие на вътрешна нестабилност, външни нападения и др., римската държава претърпява за 12 века три последователни етапа на развитие – Римско царство, Римска република и Римска империя, и преминава през форми на управление, вариращи от монархия през олигархична република (основаваща се върху демокрация и власт на олигархическата аристокрация) до автократична империя. По време на съществуването ѝ, благодарение на успешна военна и дипломатическа политика, римляните контролират цяла Западна Европа, както и областите около Средиземно море и някои територии около Черно море. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от основаването на града или ab urbe condita. Легендата разказва, че Вечният град е основан от Ромул. След разделянето на Римската империя на Западна и Източна и след последвалия упадък на Западната (около V в. империята навлиза в период на силен упадък; подложена на нападения от нахлуващи в римските граници варварски народи, западната част се разпада на няколко независими кралства), Източната Римска империя продължава своето съществуване още 10 века – до 1453 г., когато османските войски, предвождани от султан Мехмед II, завладяват столицата Константинопол, слагайки окончателен край на съществуването на империята. Макар че, когато се говори за историята на Древен Рим, се отбелязва именно времевия период от основаването на Рим до разпадането на Западната Римска империя, тоест над 1200 години, много често в историята на Римската империя бива включвана и историята на Източната Римска империя със столица Константинопол (наричана Византийска империя), която дори според някои историци е неин „законен наследник“. Самото наименование Византия е неологизъм, като терминът е употребен за първи път от Йероним Волф през 1557 г. и става традиционно название за историческата литература след издаването на Парижкия корпус – Corpus Byzantinae historiae (1645 г. – 1711 г.). Съществуващата дискусия по тази тема е свързана със степента на приемственост на характерните за Рим държавност, управление, култура, език, религия, нрави, общество и т.н. В България е по-скоро прието историята на Древен Рим да се разглежда отделно от тази на Византийската империя. Заедно с Древна Гърция, римската цивилизация попада в периода на т. нар. Класическа античност. В този ред на мисли това обяснява и високото ниво на приемственост между двете култури. Тази на Древен Рим е силно повлияна от гръцката култура в много отношения. Древноримското общество търпи силно развитие в областта на правото, военното дело, изкуството, литературата, архитектурата, технологиите, езиците, което само по себе си бележи огромен принос към културата на целия Западен свят.

Трети Рим
Трети Рим в лицето на Москва е геополитическа, идеологическа, религиозна и политическа концепция от XIV век, която утвърждава глобалното историческо значение на Москва като политически и религиозен център на православното християнство. Според нея Московската Рус е историческият наследник на Римската и Византийската империи, „които паднали, защото изгубили истинската вяра“. Концепцията за Москва като Трети Рим се оформя в резултат на предишни политически процеси в Русия, отхврълянето на татарското господство, консолидирането и централизацията на руската държава, създаването на национално самосъзнание по време на обединението на руските територии. Тя изиграва важна роля при формирането на официалната идеология на Русия през през XV и XVI век, служи като основа за идеята за обединение на всички славянски народи през XVI и XVII, и като основание за намеса в съдбата на християните от Балканския полуостров при Руско-турските войни. На нея се опират и поддръжници на идеите за руския месианизъм и изключителност.