Какво означава Рембранд?

Рембранд
Рембранд Харменсон ван Рейн (на нидерландски: Rembrandt Harmenszoon van Rijn) е нидерландски художник и гравьор, смятан за един от най-великите в историята на европейското изкуство и за най-значимия в нидерландската история. Неговата творческа дейност съвпада с епохата на стопански и културен подем, известна като Нидерландски златен век. Стилът на Рембранд, макар и в много отношения противоположен на преобладаващия по това време в голяма част от Европа барок, също се характеризира с извънредно изобилие и новаторство. В младостта си Рембранд постига успех и известност като портретист, но по-късно в живота си се сблъсква с лични нещастия и парични затруднения. Независимо от това неговите гравюри и картини остават известни през целия му живот, репутацията му като художник не спада и той става учител на много значими нидерландски художници от следващото поколение. Най-големите творчески успехи на Рембранд са видими в портретите на негови съвременници, автопортретите и илюстрациите на библейски сцени. Поредицата негови автопортрети образуват уникална и интимна биография, в която художникът се анализира без суета и с крайна откровеност.В своите картини и гравюри Рембранд показва познаване на класическата иконография, която видоизменя според своя собствен опит. Така изображенията на библейски сцени са формирани от познанията му за съответния текст, разбирането му на класическата композиция и личните му наблюдения на живота в Амстердам с неговата значителна еврейска общност.

Завръщането на блудния син (Рембранд)
„Завръщането на блудния син“ е маслена картина на нидерландския художник Рембранд. Картината е една от най-последните творби на майстора, вероятно завършена две години преди смъртта му през 1669 г. Изобразява момента на завръщане на блудния син при баща си в библейската притча. В картината синът се е върнал у дома в окаяно състояние от пътувания, в които е пропилял наследството си и е изпаднал в бедност и отчаяние. Той коленичи пред баща си в покаяние, желаейки прошка и обновено място в семейството, осъзнавайки, че дори слугите на баща му са имали по-добра позиция в живота от него. Баща му го приема с нежен жест. Ръцете предполагат едновременно майчинство и бащинство; лявата ръка изглежда по-голяма и мъжествена, поставена върху рамото на сина, докато дясната е по-мека. Стоящ отдясно е по-големият брат на блудния син, който седи с кръстосани ръце в знак на осъждане; в притчата той възразява на срещу състраданието на бащата към грешния син: А бащата отговаря: „Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое, а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ (Лука 15:31 – 32)Рембранд е трогнат от притчата и няколко картини по тази тема. „Завръщането на блудния син“ включва фигури, които не са директно свързани с притчата, но срещани в някои по-ранни творби; тяхната идентичност е оспорвана. Жената в горния ляв ъгъл, почти невидима, най-вероятно е майката, а седналият мъж, чиито одежди предполагат богатство, е вероятно съветник или данъчен събирач.

Иван Георгиев – Рембранда
Иван Христов Георгиев – Рембранда е значим български художник живописец, представител на независими течения в живописта по време на социализма и първите години на прехода; асоцииран с абстрактния експресионизъм. Въпреки огромното си творчество не е направил нито една изложба приживе.