Какво означава река?

мн. реки, ж.
1. Непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито. Дълбока река. Река Дунав.
2. Прен. Голямо множество, което се движи в една посока; поток, маса. Реки от хора се стичаха на площада. речеш, мин. св. рекох, мин. прич. рекъл, св. Разг.
1. Кажа, изговоря. Той рече, че ще дойде.
2. Заповядвам, поръчам. Собствениците рекоха да се плаща.
3. Помисля, намисля. Рекох, че ще се мре. Рекох да ви видя.
4. В съчетание с глагол — започна, понеча. Като рече да пее, та не спря един час.
5. Извършвам някакво движение. Речи така (протяга си напред ръцете)
• Ако е рекъл Господ. — Ако нещо не попречи.
• Ако е речено. — Ако е предопределено.
• Гък не рекох. —
1. Нищо не казвам поради смущение, страх, незнание.
2. Не издавам никакъв звук при болка. • [[Речено-сторено.]] Разг. Уговореното е осъществено.
• Речи го(ги). — Разг.
1. Да допуснем, да предположим. Речи го човек, речи го свиня — няма да сгрешиш.
2. Почти, приблизително, около. Ще ми дадеш, речи ги, петнайсет вола.
• Ще рече. — Значи, следователно.

Река
Река̀ е естествен воден поток, най-често сладководен, който протича в естествено речно корито. Възможно е някои реки с времето да пресъхнат, а други да променят посоката си. Началото на дадена река може да е езеро, извор или сливането на по-малки реки, а краят ѝ – друга река, езеро, море или океан. Съществуват и реки, завършващи сляпо в пустини. Пример за такава река е Окаванго, завършваща с делта в пустинята Калахари. В други случаи могат да завършат в безотточна област, образувайки солено езеро. В карстови райони често се образуват подземни реки, които пропадат под земята чрез понор, а се появяват на повърхността чрез карстов извор. Няма официално научно определение за термина река, затова някои държави прилагат критерия за големина. Реките са част от кръговрата на водата. Основната част от валежите на сушата преминават през реките, преди да достигнат океана. По-малките реки, вливащи се в по-голяма река, се наричат притоци. Елементите на реката са: извор, главна река, речно устие и притоци. Мястото, в което реката се влива в друг воден басейн, се нарича речно устие. Ако то е разделено на ръкави, се нарича делта. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република България. Устие с формата на фуния се нарича естуар. Реката има горно, средно и долно течение. Потамологията е наука за изследване на реките, а лимнологията е изследването на континенталните води като цяло. Отдавна енергията на бързите реки и водопади се използва от човека като източник на енергия за работата на мелници и турбини на водноелектрически централи. Реки от течни въглеводороди са намерени на Титан. Каналите, по-специално тези на Марс, а и на други планети могат да бъдат оставени от съществували преди време реки. Следи от русла на реки се откриват и под съвременното морско равнище, като продължението на Камчия в акваторията на Черно море (което свидетелства, че нивото на световния океан се е покачил спрямо минала геоложка епоха).

Доспат (река)
Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура) (на гръцки: Δεσπάτης, Деспатис) е река в България, области Пазарджик, Смолян и Благоевград и Гърция, област Източна Македония и Тракия, ляв приток на река Места. Дължината ѝ е 110 км, от които на българска територия – 96,2 км, която ѝ отрежда 29-о място сред реките на България. Названието Сура е тракийско и означава „река“.

Върбица (река)
Върбица (до 29 юни 1942 г. Сютлийка) е река в Южна България - област Смолян (община Златоград) и област Кърджали (общини Кирково, Момчилград, Джебел и Кърджали), десен приток на Арда. Влива се в язовир „Студен кладенец“. Дължината ѝ е 98,1 km, която ѝ отрежда 28-о място сред реките на България. Тя е най-дългият и най-пълноводен приток на Арда. Отводнява големи части от рида Жълти дял в Западните Родопи и Гюмюрджински снежник и Стръмни рид в Източните Родопи. По цялото си протежение реката е граница между Западните и Източните Родопи.

Синоними на думата: река

поток, вада, приток изобилие, наплив