Какво означава право?

мн. права̀, ср.
1. Само ед. Установени и съблюдавани в едно общество норми за регулиране на отношенията между гражданите и техните обединения, както и науката за тези норми. Римско право. Гражданско право.
2. Узаконена свобода на човека да прави нещо или да се ползва от нещо. Граждански права. Право на глас. Права и задължения.
3. Законно основание, причина. Имам право на нещо. С какво право влизате тук?
4. Само мн. Правоспособност. Придобивам шофьорски права.
прил. [[пра̀вен]], пра̀вна, пра̀вно, мн. пра̀вни. Правна консултация.
прил. [[пра̀вов]], пра̀вова, пра̀вово, мн. пра̀вови. Правов ред. Правова държава.
• Имам право. — Не греша.

Право
Правото е система от правила и норми, уреждащи отношенията между субектите – хора и организации – в обществото.Правото като система от правила се прилага от съвкупност от институции и подлежи на принудително осъществяване, на тях се подчинява всяко едно правно общество. Правото придава форма на политиката, икономиката и обществото по различни начини и служи като основен социален медиатор за регулиране на отношения между хората. Правните системи изработват права и отговорности по различни начини.

Естествени права
Естествените права са набор от свободи, които в съвременността се смятат не за унаследими, а за неотменни и произхождащи от естеството на човека. Тези права не зависят от културата и управлението на държавата. Идеята за естествените права е разглеждана от много философи, като началото идва през възраждането като противовес на „правото на краля“. Тези права лежат в основата на либерализма (в класическия му вид) и на либертарианството. Според теорията за естественото право съществуват морални стандарти, които са заложени в човешката природа и в природата на нещата и тези естествени принципи направляват човешкото поведение и посочват кое е обективно правилното поведение. Естественото право се различава от позитивното право, което се създава от хората в конкретен момент при конкретни обстоятелства, обслужвайки определени цели, докато източникът на естественото право е в самата човешка природа и моралните принципи, които то предлага, са общи за цялото човечество и са разпознаваеми с помощта на разума. То е средството, което направлява хората в техните дела, давайки възможност за отличаване на добро и зло, справедливо и несправедливо и насочва към извършването на добри дела. Най-общите правила на естественото право предполагат хората да живеят в общество, да не вредят на останалите, да се стремят да се съхранят и т.н. Според някои юридически теории естественото право се приема като необходимото морално мерило за позитивното право и така дава основата за изграждането му.

Международно право
Междунаро́дното пра́во е най-общият термин, обхващащ цялата съвкупност от правоотношения с участието на чуждестранни елементи и нормативни актове, регулиращи тези отношения. В международното право се разграничават 3 основни направления: международно публично право, международно частно право и наднационално право.

Синоними на думата: право

закони, норми законност, справедливост, правда, правдина основание, законно основание привилегия, преимущество, монопол, запазено право, придобито право прерогатив, власт юриспруденция, правоведение, законоведение (нар.) направо, пряко, директно, непосредствено, без заобикалки (нар.) точно, тъкмо, веднага задача, цел, интерес искане, иск, претенция, твърдение разрешение служба, работа, място, длъжност, задължение харта, грамота, устав