Какво означава потоп?

мн. пото̀пи, (два) пото̀па,м.
1. Според Библията — голямо наводнение, което унищожило човешкия род, като запазило само Ной и семейството му.
2. Голямо наводнение, много вода.

Потоп (село)
Потоп е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Всемирен потоп
Всемирният потоп е легендарно събитие, разказът за което съпътства развитието на човешките общества в продължение на хилядолетия. С най-голяма популярност днес се ползват описанието на всемирния потоп в земите на Библията (Старият завет) и старогръцкият мит за Девкалион и Пира, където се разказва, че хората някога станали толкова греховни, че били потопени под вода по божия повеля. Загинали почти всички с изключение на малцина избраници. Свързана с наказание, наложено от боговете върху греховните хора, е и представата за всемирен потоп, отразена в архивите на Двуречието. Схващането за всемирния потоп като природен катаклизъм е представено в известното в древността описание на катастрофалното събитие, засегнало цялата територия на Черно и Мраморно море заедно с разбиването на техните проливи, заляло и почти унищожило широк ареал от крайбрежните земи, както и голяма част от Мала Азия и равните терени на остров Самотраки. В тази катастрофа обаче хората били спасени с помощта на боговете, на които те продължили да отдават почит и след бедствието.

Потоп (пояснение)
Потоп може да се отнася до: Потоп – природно явление. Потоп – митичното събитие. „Потоп“ - роман на Хенрик Сенкевич. Потоп – село в Община Елин Пелин. Шведски потоп - военно нашествие на Швеция в Жечпосполита. Потоп – оратория на Камий Сен-Санс.

Синоними на думата: потоп

наводняване, заливане, наводнение