Какво означава Полска?
Полша
Република Полша (на полски: Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа. Тя граничи с Германия на запад, с Чехия и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия (Калининградска област) на север, както и с Балтийско море. Общата ѝ площ възлиза на 312 679 km², което я прави 66-а по площ в света и 9-а в Европа. Полша е унитарна държава, разделена на 16 войводства. С население от 38 милиона души Полша се нарежда на 34-то място в света по население и като 6-ата най-многолюдна страна членка на Европейския съюз.Основаването на полската държава се свързва с налагането на християнството през 966 г. от княз Мешко I на територия, приблизително сходна с тази на съвременна Полша. През 1025 г. се формира Обединено кралство на Полша. През 1385 г. то е наследено от Кралство Полша, което впоследствие образува съюз с Великото литовско княжество, известен като Жечпосполита. Съюзната държава престава да съществува през 1795 г., когато Прусия, Руската империя и Австрийската империя си поделят земите ѝ. През 1918 г. Полша връща независимостта си след оттеглянето на Русия и загубата на Германия през Първата световна война, вж. Втора полска република. През септември 1939 г. е нападната едновременно от нацистка Германия (1 септември 1939) и Съветския съюз (СССР) (17 септември 1939), които си поделят територията ѝ (съгласно пакта Молотов-Рибентроп), с което започва Втората световна война. По време на войната загиват над 6 милиона полски граждани, а голяма част от еврейското население е избито. След 1945 г. СССР налага социалистически строй и страната е трансформирана в народна република. Падането на социализма в Източна Европа през 1989 г. дава началото на т.нар. „Трета полска република“.
Въпреки огромните разрушения вследствие на войната, Полша успява да се възстанови, а след 1989 г. успешно развива демокрация и пазарна икономика и към 2017 г. се нарежда сред държавите с висок индекс на човешко развитие и стандарт на живот. Страната е член на Европейския съюз, НАТО, ООН, СТО и редица други международни организации. Полша е член на Шенгенското споразумение от 21 декември 2007 г. и е в процес на приемане на единната европейска валута – еврото. Полша е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.
Полски език
Полският език (самоназвание: język polski или polszczyzna) е западнославянски език, говорен най-вече от поляци в Полша. Принадлежи към лехитската подгрупа на западнославянските езици. Полският е официален език в Полша, но е използван по цял свят от полски малцинства в други държави. Един от официалните езици на Европейския съюз. Полският език използва латинската азбука, която съдържа 9 допълнителни букви (ą, ć, ę, ł, ń, ó, ś, ź, ż). Полският е тясно свързан с кашубския, силезийския, горнолужишкия, долнолужишкия, чешкия и словашкия език.
Въпреки че австрийската, немската и руската администрации упражняват огромен натиск върху полската нация през XIX в. и началото на XX в. след Разделянията на Полша, което води до опити за потискане на полския език, богата литература се развива през вековете и езикът понастоящем има най-голям брой говорещи от западнославянската група. Той е вторият най-говорим славянски език след руския, следван от украинския език.
Втора полска република
Втората полска република, наричана също Втора Жечпосполита (на полски: II Rzeczpospolita) е полска република, съществувала в периода 1918 – 1939 г., от получаването на суверенитет (1918 г.) до нахлуването на Германия (1939 г.).
Името подчертава непрекъснатостта с Жечпосполита (Полско-литовска държава или Държава на двата народа 1569 – 1795), унищожена с договора за подялба, сключен между Австрия, Прусия и Русия през втората половина на XVIII век (1772 – 1795). Официален език във Втората полска република е полският, а валутата – първоначално полска марка, а от 1924 г. полската злота. От 1939 г., след агресията на Третия Райх и СССР, държавата се намира в положение на военна окупация, но има конституционни органи на властта и въоръжени сили, които работят успоредно в подземната държава (Армия Крайова) и в изгнание, благодарение на което, де юре и де факто, Втората полска държава просъществува до 1945 г.
По време на Втората световна война (1939 – 1945) територията на Втората полска държава е окупирана от Германия, СССР, Словакия и Литва. Втората Жечпосполита запазва държавен суверенитет, в дипломатическо отношение е представена от Правителството в изгнание, което получава убежище в Париж (до 1940), а после в Лондон.
По-голямата част от територията на Полската държава анексирана от Съветския съюз и Литва през 1939 г., през 1945 г. е присъединена към Украинската ССР, Белоруската ССР и Литовската ССР.