Какво означава Плиска?

ПЛЍСКА1 ж. Разг. Пръска, отделно малко количество течност, която се плисва, разлива. Водата искреше в камъчетата и се оттегляше обратно, прозрачна и сребърна в плиските на прибоя. Д. Добревски, БКН, 92. Забелязаха корпуса на някакъв кораб.. После морето като че ли стана пусто в своето еднообразие, когато върху водата внезапно започнаха да се появяват и да изчезват пенести плиски. П. Коларов, РП, 19. Още преди да се съмне.. излезе на язлъка и лисна по лицето си няколко шепи направо от шарената стомна. Студените плиски съвсем го разведриха и ободриха. Т. Харманджиев, Р, 7.

ПЛЍСКА2 ж. Разг. 1. Само ед. Вид български коняк (наречен на гр. Плиска, стара столица на България). На гостите предложи плиска, кола и кафе. Δ Предпочитам плиската пред джина. Δ Обича да си пийва малко плиска с кафето.

2. Количеството от този коняк, което се вмества в една чаша или в една бутилка. — Хайде, хайде, не плачи! — Ще се утеша, ако поръчаш две плиски. Нали у тебе има цели сто лева? ВН, 1960, бр. 2857, 4. Купих една плиска, два вермута и един швепс.

ПлискаПлиска
Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България. Намира се на 6,2 km северозападно от град Нови пазар и на 7,2 km северно от гр. Каспичан, с гара по жп линия Варна-Русе през жп гари Каспичан и Самуил. Плиска е първата столица на Дунавска България от 681 до 893 г.

Национален историко-археологически резерват „Плиска“Национален историко-археологически резерват „Плиска“
Националният историко-археологически резерват „Плиска“ се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и на 3 километра от съвременния град Плиска. Той е част от Стоте национални туристически обекта. Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. От основаването на българската държава през 681 г. от хан Аспарух до 893 г. Плиска е освен столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Тя е забележителна с архитектурата си, която българите носят от своите предишни населения. Построени са три отбранителни пояса. Първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е направен от огромни каменни блокове, образуващи висока около 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по 2 петоъгълни кули и порта, а главният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0,5 кв. км. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби – 23,3 кв. км. Дворецът на кан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници. Историците са открили и тайни изходи, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани. С времето на управлението на кан Омуртаг (814 – 831) се свръзва второто разширяване на града. Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Във Вътрешния град най-добре запазената сграда е Големият дворец. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради. На 1,3 км от източната порта на Вътрешния град се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ. Разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-вече с бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица. Традиционно в националния историко-археологически резерват „Плиска“ се провежда Летният археологически семинар, в който ученици от средни училища в България правят разкопки заедно с археолозите и слушат лекциите на известни български историци. Летният археологически семинар през 2007 г. е под патронажа на президента на България.

Девташлари край ПлискаДевташлари край Плиска
43.353333, 27.146944 Девташларите край Плиска представляват големи необработени изправени каменни блокове, подредени на групи в полето край Плиска извън границите на дворцовия комплекс. Намират се в полето на няколко големи групи в югоизточна, южна и най-вече в югозападна посока достигащи до древното селище Кабиюк. По-голямата част от каменните блокове са преместени и унищожени, а земята освободена за селскостопанска обработка.