Какво означава пирински?

ПЍРИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който расте или се намира, живее в Пирин, планина в Западна България. Капакът на цигул- ката ще бъде от пиринска мура, грифът — от задморско дърво абанос, а лъкът — от габър. А. Каралийчев, С, 185. И последния куршум опазен / към челото си насочи тя. / .. Гръм... / .. / А като ударена от мълния / тънкоснага пиринска ела — / горда, права тя се олюля. Бл. Димитрова, Л, 295-297. Коня яхам — струмишки сердарин, / пушка меря — драмски харамия, / сабя нося — пиринска войвода, / моми либя — солунски гидия. К. Христов, СК, 67.

◊ Пирински чай. Многогодишно тревисто растение от сем. устноцветни, със срещуположни листа и с жълти цветове, разположени на съцветия, което расте у нас по сухите варовити места в Пирин и Родопите и се използва за чай. Siderilis scardica. Пиринският чай (..), характерен за карстовите терени на Родопите, Пирин и Славянка,.. едва се забелязва по оголените мраморни скали в южната част на Триградското ждрело. М. Тошков и др., НР II, 180.

Георги Пирински
Георги Георгиев Пирински е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), а след 1990 г. от Българската социалистическа партия (БСП). Народен представител в VII велико народно събрание (1990 – 1991 г.), XXXVI народно събрание (1991 – 1994 г.), XXXVII народно събрание (1994 – 1997 г.), XXXVIII народно събрание (1997 – 2001 г.) и XXXIX народно събрание (2001 – 2005 година). Председател на XL народно събрание (2005 – 2009 г.) и заместник-председател на XLI народно събрание (2009 – 2013 година). В периода 2014 – 2019 г. е евродепутат.

Георги Пирински-старши
Георги (Гео) Николов Зайков, известен като Пирински, е комунистически и профсъюзен деец от България, македонист.

Енциклопедия „Пирински край“
Енциклопедия „Пирински край“ е двутомно научно-справочно издание, съдържащо обобщена информация за стопанския, обществения, политическия и духовния живот в област Благоевград от древността до наши дни. Енциклопедията е съвместно дело на Редакция „Енциклопедия“ и БАН и е резултат на дългогодишна научноизследователска и творческа работа на широк кръг български учени и местни специалисти. Редактори на първия том на изданието са академик Христо Христов и професор Добрин Мичев, а на втория професор Иван Божилов. Първият том (А - М) съдържа 1906 статии, 340 цветни и 520 черно-бели илюстрации и 48 карти в 608 страници. Вторият том (Н - Я) съдържа 1501 статии, 443 цветни и черно-бели илюстрации, 15 нотни илюстрации в 474 страници.