Какво означава Певците?

Певците
Певците е село в Южна България. То се намира в община Карлово, област Пловдив.

Танхойзер (опера)
„Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург“ (на немски: Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg) е опера в три действия на германския композитор Рихард Вагнер, представена за пръв път на 19 октомври 1845 година в Кралския придворен театър в Дрезден. Вагнер сам пише либретото на операта, базирано на две средновековни легенди – за минезингера Танхойзер и за Състезанието на певците във Вартбург. Централни за сюжета са сблъсъкът между сакрална и профанна любов и изкуплението чрез любовта, което е основна тема в зрялото творчество на композитора. До края на живота си Вагнер продължава да прави различни изменения в операта, която и в наши дни е сред най-често изпълняваните. Вагнер замисля създаването на опера върху легендата за Танхойзер през 1841 година. В основата на сюжета са няколко сказания, между които и преданието за Танхойзер и действителното състезание на певците в замъка Вартбург край Айзенах. Освен това Вагнер използва и съвременни литературни източници: новелата на поета-романтик Е.Т.А. Хофман „Състезанието на минезингерите“, един разказ на същата тема от Лудвиг Тик, както и една народна балада от сборника на Арним и Брентано „Вълшебният рог на момчето“. В либретото са вмъкнати като действащи лица минезингерите Волфрам фон Ешенбах и Валтер фон дер Фогелвайде. В България „Танхойзер“ е поставена за първи път на 30 януари 1931 година от диригента Херман Щанге, режисьор е Николай Веков, а в главната роля е Стефан Македонски.

Нюрнбергските майстори певци
„Нюрнбергските майстори певци“ (на немски: Die Meistersinger von Nürnberg) е опера на германския композитор Рихард Вагнер.Поставена е за първи път на 21 юни 1868 година в Мюнхенската опера под диригентството на Ханс фон Бюло, а автор на либретото е самият Вагнер. В центъра на сюжета е гилдията на певците в Нюрнберг от XVI век, съставена от местни занаятчии, а главният герой е базиран на историческата личност на певеца Ханс Закс. Операта е необичайна за творчеството на композитора – това е единствената комедийна опера сред зрелите му работи, сюжетът е исторически определен, а не митологичен и фантастичен, а самата опера използва множество стилистични елементи, които Вагнер критикува в теоретичните си есета – римувани стихове, арии, хорове, квинтет и дори балет.