Какво означава патриарх?

мн. патриа̀рси, м.
1. Духовно лице с най-висок сан, глава на православната църква. Вселенски патриарх.
2. Родоначалник.

Патриарх
Патриарх (на гръцки πατριάρχης; от πατήρ – ‚баща‘/‚отец‘ и αρχης – ‚първенец‘, ‚вожд‘) е титла в Библията: патриарх Давид (Деяния 2,29), патриарх Авраам (Послание до евреите 7,4). Най-често като патриарси се споменават тримата праотци Исаак, Авраам и Иаков, от които произхождат началниците на 12-те Израилеви колена: „...а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси“ (Деяния 7,9). Тези дванайсет патриарси, синове на Иаков, са според Първа книга Мойсеева – Битие 35:22 – 26: „Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон. Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин. Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим. Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир.“ Званието „патриарх“ е най-висшето за настоятел на православна църква и е установено на Халкидонския църковен събор през 451. Там се определя пентархията. Петте главни църкви са „старите църкви“ и те са подредени по ранг така: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. И след разделянето на християнската църква при Великата схизма от 1054 г., титлата партиарх остава в йерархията на християнската църква – в Източната „патриарх“, в Западната „папа“. По време на Византийската империя начело на православните автокефални църкви са стояли четирима патриарси: Константинополският, Александрийският, Антиохийският и Йерусалимският. Това се потвърждава от съвременника на Византийската империя Ибн Хурдазбих, като освен посочените, той пояснява, че общия брой на патриарсите е дванадесет – шест в столицата и шест в провинциите.. Патриарси се наричат и главите на някои други християнски църкви, например на Сирийската църква, както и някои католически епископи, например тези на Венеция.

Вселенски патриарх
Вселенският или Цариградският или Константинополският патриарх с пълна титла Негово Божествено Всесветейшество Архиепископ на Константинопол — Новия Рим и Вселенски патриарх (на гръцки: Ἡ Αὐτοῦ Θειοτάτη Παναγιότης, ὁ ᾿Αρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης καὶ Οἰκουμενικὸς Πατριάρχης) е един от деветте източноправославни патриарси на Православната църква (пръв между равни). Неговият статут произтича от Източната Римска империя – Византия. Вселенският патриарх е предстоятел на Цариградската патриаршия (наричана също Вселенска патриаршия). Неговата официална титла е Негово Всесветейшество, архиепископ на Константинопол – Новият Рим и вселенски патриарх (на гръцки: Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης, ο Αρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης). От 1991 година вселенски патриарх е Негово Всесветейшество Вартоломей I. Седалището на Вселенската патриаршия се намира в Цариград. Турското правителство го признава за религиозен глава на гръкоправославната общност в страната и го нарича Гръцки (буквално римски, ромейски) православен патриарх на Фанар (на турски: Fener Rum Ortodoks Patriği). Според турското законодателство той се намира под нейна юрисдикция и следва да бъде гражданин на Република Турция.

Патриарх Евтимий (булевард в София)
„Патриарх Евтимий“ е сред основните централни булеварди в центъра на София. Наречен е на българския патриарх от XIV век Евтимий Търновски, почитан като светец. Булевардът се простира от пресечката си с бул. „Васил Левски“ и ул. „Граф Игнатиев“ при паметника на Патриарх Евтимий до булевардите „Прага“, „Христо Ботев“ и „Ген. Михаил Д. Скобелев“ на Петте кьошета. Други по-важни пресечки са улица „Георги С. Раковски“, булевард „Фритьоф Нансен“ и булевард „Витоша“. „Патриарх Евтимий“ е и единственият софийски булевард, който по цялото си протежение е изцяло еднопосочен – движението е само в посока от улица „Граф Игнатиев“ към Петте кьошета. Архитектурата на сградите на „Патриарх Евтимий“ е в типичния софийски стил архитектура от 30-те и 40-те години на 20 век – предимно 6-етажни жилищни кооперации със сериозни фасади, изравнени корнизи и сравнително просторни и високи жилища.