Какво означава Панчарево?

Панчарево
Панчарѐво, погрешно изписвано като Панчерево, е квартал в югоизточната част на София, Западна България, област София, административен център на район „Панчарево“ на Столичната община. Квартала е населяван от около 3100 души. Има статут на балнеолечебен курорт от местно значение, утвърден от Министерството на народното здраве през 1963 г.

Панчарево (район)
„Панчарево“ е най-големият по територия административен район на Столична община с площ от 364 743 дка. Представлява изключително подходящо място за туризъм, спорт и възстановяване в околностите на София. Заема част от подножието и склоновете на Витоша, Плана планина и Лозенската планина, както и прилежащия им участък на река Искър, която в този район образува живописният Панчаревски пролом. Включва десет села: Панчарево, Бистрица, Лозен, Казичене, Кривина, Герман, Кокаляне, Долни Пасарел, Железница и Плана, както и множество вилни зони и жилищни комплекси от затворен тип. Красивата природа и запазените фолклорни традиции определят визията на район Панчарево. Село Панчарево е административен център на района, но всички останали села имат и собствени кметове, с изключение на с. Плана, което има само кметски наместник. На територията на района се намират язовир „Искър“, Панчаревското езеро, средновековната крепост Урвич, биосферният резерват Бистришко бранище, както и множество манастири, част от Софийската Света гора.

ВЕЦ „Панчарево“
Водноелектрическата централа „Панчарево“ е първата електроцентрала за обществено електроснабдяване, построена в България и на Балканския полуостров. Намира се южно от село Кокаляне край София, в поречието на река Искър. Пусната е в експлоатация за първи път пробно на 1 юли 1900 г и редовно на 1 ноември 1900 г. С нея се поставя началото на общественото електроснабдяване в страната. Централата осигурява електричество за осветление, електрически трамвай и двигателна сила за индустриалните предприятия в столицата, с което София се нарежда сред първите електрифицирани европейски столици. Изграждането на централата започва на 1 април 1899 г. на р. Искър, на 18 km югоизточно от центъра на София и на 4 km от Панчарево, по пътя за Самоков. Идеята за мястото на електрическата централа е на френския инженер Самуел Ребюфел, който пребивава по това време в София във връзка с канализацията на града. Строителството е извършено от Дружеството на големите строителни предприятия на Марсилия, а монтажните работи – от фирмата „Оерликон“.