Какво означава панамски?

ПАНА̀МСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Панама и от панамец. Панамски канал. Панамски залив. Панамска република. Панамска пура.

Панамски канал
Панамският канал е изкуствено прокопан канал, който пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан и разделя Северна от Южна Америка. Обявен е за едно от Седемте чудеса на модерния свят. Това е един от най-големите и трудни строителни проекти, чието прокопаване оказва значително влияние върху корабоплаването между двата океана, като елиминира необходимостта от изминаване на дългия и опасен път през Магелановия проток или нос Хорн. Кораб, отправил се от Ню Йорк за Сан Франциско през канала, изминава 9500 km – по-малко от половината на курса от 22 500 km около нос Хорн. Панамският канал има дължина 81,6 km, дълбочина 12,5 m и широчина 150 m. Съоръжен е с три системи от шлюзове. За едно денонощие се прекосява от 48 кораба. Строежът му е започнат отначало от френска компания, но известно време след нейния фалит с проекта се заемат САЩ и го завършват. Строежът на сегашното съоръжение трае от 1904 до 1914 г. Годишният му трафик расте от около 1000 кораба в началото на експлоатацията до 14 702 морски съда през 2008 г. От построяването си до 1999 г. каналът се контролира от САЩ, след това – съвместно от САЩ и Панама, а от 31 декември 1999 г. се управлява от специална панамска правителствена агенция (на испански: Autoridad del Canal de Panamá (ACP)).Построяването на Панамския канал е огромна инвестиция и за онези времена само съоръженията струват на САЩ 390 милиона долара, което е еквивалентно на над 400 милиарда долара век по-късно. По време на строителството са загубили живота си общо 27 500 работници. През 1903 г. е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено през 1914 г. Панамският канал е завършен на 15 август 1914 г., две години предсрочно (официалното му откриване е през 1920 г.). По съвпадение през същия месец в Европа започва Първата световна война. Поради намаления трафик на кораби от Европа след Първата световна война броят на преминалите през канала кораби през първите години е неголям. След 1924 г. обаче трафикът се увеличава и през канала преминават по 5000 кораба годишно. За периода 1914 – 2010 г. през канала са преминали 815 хил. морски съда.Първият договор между САЩ и Панама става предмет на много спорове и на няколко пъти през 20. век са подписвани нови договори. През 1977 г. се подписва договор от американския президент Джими Картър и панамското правителство на генерал Торихос Ерера за поетапно възстановяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 г. и за постоянния неутралитет и експлоатация на канала съвместно от САЩ и Панама. Максималният допустим размер на корабите, които могат за преминават през канала, се нарича Panamax. Един типичен Panamax кораб е с водоизместимост от 65 – 80 хиляди тона, но действителното му карго е ограничено до около 52 500 тона поради ограниченията в дълбочината на канала. Корабът с най-голяма дължина, преминавал канала, е San Juan Prospector, сега Marcona Prospector, който е рудовоз с размери 296 м дължина и 32 м ширина.През 2007 г. започва проект по разширение на канала, в резултат на което след 2016 г. през него могат да преминават супертанкери с водоизместимост до 170 хиляди тона.

Панамски провлак
Панамския провлак (на испански: Istmo de Panamá) е провлак в крайната южна, най-тясна част на Централна Америка, на територията на Република Панама. В същото време се явява и свързващо звено между Северна и Южна Америка. На север се мие от водите на Карибско море, а на юг – от водите на Панамския залив на Тихия океан. В най-тясната си част е широк 48 km.В различните географски източници има различни виждания за конфигурацията на провлака. При първия вариант към провлака се отнася цялата територия на Република Панама, а при втория – само неговата централна, най-тясна част, между планините Кордилера де Верагуа на запад и Кордилера де Сан Блас на изток. При втория вариант релефът на провлака представлява ниска хълмиста равнина, изградена предимно от вулканични скали, формирала се преди около 3 млн. години, през плиоцена. Склоновете на планините, обърнати към Карибско море са обрасли с гъсти, вечнозелени тропични гори, а тези обърнати към Панамския залив са заети от савани. Както при много други провлаци, географското разположение на Панамския провлак има важна стратегическа роля, поради което в най-тясната му част през 1914 г. е пуснат в експлоатация Панамския канал, свързващ Атлантическия с Тихия океан.Северните брегове на провлака са открити през октомври 1502 г. от великия испански мореплавател Христофор Колумб, по време на неговата 4-та експедиция. През септември 1513 г. испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа първи пресича източна му, най-трудно достъпна част и достига до бреговете на Тихия океан. През 1515 и 1516 г. испанските конкистадори Гаспар Моралес и Гонсало де Бадахос откриват и описват целите му южни брегове.

Георги Панамски
Георги Тодоров Панамски, известен като Панамеца, е български фотограф.