Какво означава Орфей?

Орфей
Орфей (на старогръцки: Ὀρφεύς; на латински: Orpheus) е герой от древногръцката митология, легендарен певец, музикант, поет и пророк, основател на религиозно-философското учение орфизъм и смятан от мнозина за най-великия певец и поет на древността. За гърците Орфей е основател на култови обряди на така наречените „орфически“ мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира. Древногръцки и други източници отбелязват тракийския произход на Орфей. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживо с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей), опита му да извлече жена си Евридика от подземния свят и смъртта му от ръцете на менадите на Дионис. Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения включително поезия, филми, опера, музика и живопис. Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Съществуват 92 такива върху антични вази със сцени от основните орфически легенди.

Златният Орфей
„Златният Орфей“ е международен фестивал за поп музика, провеждан в периода 1965 – 1999 г. Възниква като конкурс „Песни за българското Черноморие“. Събитието се излъчва в системата на Международната организация за радио и телевизия - Интервизия от 1967 г. с гледаемост от близо 200 млн. зрители. Отначало се провежда в „Бар-вариете“ на курортния комплекс Слънчев бряг от 1965 до 1968 г., някои от фестивалните вечери през 1969 г. са в новопостроения Летен театър, а от 1970 г. изцяло в Летния театър на Слънчев бряг. От 1967 г. носи името „Златният Орфей“. Програмата му включва: Международен конкурс за вокални изпълнители и Конкурс за нови български поп песни.През дълъг период е сред най-популярните и реномирани фестивали за популярна музика в Европа. Многократно е удостояван с дипломи и награди от Международната организация на музикалните фестивали (FIDOF). Спомага за популяризирането на българската поп песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители участниците изпълняват по 2 песни, като едната задължително е от български автор. Първият директор на фестивала е Генко Генов. През 1974 г. е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 7 години е освободен, а е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор през 1992 г. През 1974 г. директор на фестивала става Георги Ганев, от 1980 г. е Иван Зафиров, а от 1984 г. – Дечо Таралежков. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала се поема от неговата вдовица Дариана Генова чрез фондация „Златният Орфей“. За голямата популярност на „Златния Орфей“ в страната спомагат редица фактори: неговото провеждане се излъчва директно по Националната телевизия и периодът на провеждането му се превръща в празник на популярната музика; организаторите полагат максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и залата; канени са и взимат участие под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията са на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; култовия оркестър „Балкантон“ под диригентството на Димитър Ганев; като беквокал са използвани най-популярните в България вокални групи: „До-ре-ми-фа“, „Студио В“, „Тоника“, „Тоника СВ“, „Трик“ и др.

ПАВЕЦ „Орфей“
ПАВЕЦ „Орфей“ е помпено-акумулираща водноелектрическа централа в южна България, разположена в землището на град Кричим. Тя е 4-то стъпало на Каскадата „Доспат-Въча“, собственост на Националната електрическа компания. Централата е надземна подязовирна и е вградена в язовирната стена на язовир „Въча“, като е пусната в експлоатация заедно с него през 1975 година. Оборудвана е с 4 агрегата с френсисови турбини и мощност по 40 MW – три от тях са произведени в Русия, а четвъртият, който е обратим – в Чехия. Средният пад е 112 m, а максималното преработвано водно количество – 168 m³/s. Средното годишно производство на електроенергия за 1975 – 2009 година е 160,4 GWh.Преработените от централата води постъпват в коритото на река Въча, което в участък с дължина 840 m е коригирано с обратен наклон, така че помпеният ѝ агрегат да може да използва води, върнати от разположения под нея язовир „Кричим“.