Какво означава опълченец?
мн. опълчѐнци, м.
1. ист. Доброволец, взел участие в Руско-турската война (1877 –
78. . Опълченците на Шипка.
2. Остар. Войник, който поради напредналата си възраст не се сражава, а изпълнява други военни служби.
Опълченец (село)
Опълченец е село в Южна България. То се намира в община Братя Даскалови, област Стара Загора.
Българско опълчение
Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Съставът му включва български доброволци – войници, българи – офицери от Руската армия, и редовни руски военнослужещи – офицери, унтерофицери и войници. Сражават се на страната на Руската империя срещу Османската империя за Освобождение на България. Българите, участвали в Българското опълчение, след Oсвобождението на България са наричани опълченци.
Коста Николов (опълченец, Ресен)
Коста Николов (Николаев) е български опълченец (1877 – 1878) от Македония.