Какво означава Омир?

Омир
Омир (на старогръцки: Όμηρος, „заложник“ или „този, който е длъжен да следва“) е легендарен (според някои, митичен) гръцки епически поет и аед от VIII в. пр.н.е., на когото обичайно се приписва авторството на големите старогръцки епически поеми Илиада и Одисея, краткия комически епос Батрахомюомахия („война между жаби и мишки“), сборника Омирови химни и различни други изгубени или частично запазени произведения като например Маргити. Някои древни автори му приписват и целия епически цикъл, в който са включени и други поеми за Троянската война, както и тивански поеми за Едип и неговите синове. Днес е трудно да се каже дали Омир е бил историческа личност или изградена идентичност, идеен характер и дали е автор на двата известни епоса, които са в основата на западната литература. Оттук и предизвикателствата на омировия въпрос, дори ако съвременните учени вярват в измислен характер. Въпреки това няколко йонийски града (Хиос, Смирна, Кими или Колофон) оспорват произхода на аеда и традицията го индивидуализира и представя като сляп.

Омир vs Джойс
Няма спор, че прочитането на „Одисей“ поражда големи нужди за развитие и усъвършенстване на интелекта на читателя. Намеренията на Джойс, вложени в произведението, са да представят изцяло реалистичните възгледи относно един обичаен ден в живота на обикновения жител на Дъблин, в същото време да се вплитат в една голяма алюзия с тези на Омировата „Одисея“ и в по-малък мащаб – да се занимават с въпроси, сложни колкото тези относно Ирландската политика и религия, което означава, че преди да се положат ръце върху романа, е необходимо за читателя да притежава широка гама от знания. Идеята, че тези нужди съставляват нежелано бреме у читателя, което по този начин смекчава стойността на „Одисей“, може да бъде оспорена, поради твърденията, че точно тези са усложненията, които позволяват на романа да предявява претенции за ценност и величие. Един от най-впечатляващите подвизи на романа е начинът, по който Джойс съумява да подражава на и имитира сюжета на „Одисея“ без да прибягва до прости методи като директно отразяване на сюжета на Омировото произведение.