Какво означава Оман?

ОМА̀Н м. 1. Само ед. Диво медоносно тревисто растение с жълти цветове, широки заострени листа и месести корени, използвано в народната медицина, за получаване на багрила и др. От всяко камъче шурти вода и всяка гънка на скатовете са задушава от буйния растеж на омана, подбела и орловата папрат. Цв. Ангелов, ЧД, 22. Под огромните листа на омана, огризани като дантела от гъсеници, надничаше върболиката, а от разпуканите й шушулчици вятърът отнасяше ситни пухести семенца. П. Бобев, ЗП, 133. // Ед. и мн. Отделен стрък от това растение. Какви ли не треви нямаше вътре [във вързопа]: и смил, и вратика, и омани и... какво ли не. М. Георгиев, Избр. разк., 89.

2. Само ед. Бот. Род многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни с листа, събрани в кълбести съцветия и плод семка, от които в България растат 15 вида. Inula.

◊ Бял оман. Бот. Вид многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни, растящо по влажни сенчести места и в гористи местности, с жълти цветове и месест силно разклонен корен, който съдържа етерични масла и др. вещества, използвани в народната медицина. Inula helenium. При възпаление на дихателните пътища с добър ефект се отличават и корените на белия оман. А. Бойчинов, ПХ, 37. Черен оман. Бот. Вид многогодишно тревисто растение от семейство грапаволистни, растящо по влажни места, край реки и в гористи местности, с късо коренище, грапаво стъбло и дебели черни корени, които се използват в народната медицина; зарасличе. Symphytum officinale. Стрина Здравка донесе в две бели пожълтели кърпички шапиче и чер оман. С тоя изсъхнал и почернял бурен щеше да лекува болната [овца]. Ил. Волен, БХ, 85.

Оман (село)
Оман е село в Югоизточна България. То се намира в община Болярово, област Ямбол. До 1934 година името на селото е Омана .

Оман
Султанат Оман е държава в Югозападна Азия, разположена на югоизточния бряг на Арабския полуостров. На северозапад граничи с Обединените арабски емирства, на запад със Саудитска Арабия и на югозапад с Йемен, както и с Арабско море на юг и изток и с Оманския залив на север. Столицата на страната е Маскат.

Външна политика на Оман
Когато султан Кабус бин Саид Ал Саид поема властта през 1970 г., Оман е с ограничени контакти с външния свят, включително и съседните арабски държави. Специален договор позволява непосредственото участие на Обединеното кралство в областта на гражданското и военното дело в Оман. Връзките с Обединеното кралство са установени по времето на султан Кабус. От 1970 г. Оман започва да извършва умерена външна политика и разширява дипломатическите си отношения с останалия свят. Оман подкрепя през 1979 г. Кемп Дейвид и е една от трите държави от Арабската лига, заедно със Сомалия и Судан, която не прекъсва отношенията си с Египет след подписването на египетско- израелския мирения договор през 1979 г. По време на кризата в Персийския залив, Оман подпомага усилията на Организацията на обединените нации. Оман е развила тесни връзки със своите съседи, тя се присъединява към Съвета за сътрудничество в Персийския залив, когато тя е създадена през 1980 година. Оман е традиционно поддържа мирни инициативи в Близкия изток, както тези през 1983 г. През април 1994 г. Оман е домакин на пленарното заседание на Водната работна група на мирния процес, първата държава на Персийския зали, която го прави. По време на периода на Студената война, Оман избягва отношения с комунистически страни, заради комунистическата подкрепа на бунтовниците в Дхофар. През последните години, Оман е предприел дипломатически инициативи в републиките от Централна Азия, особено в Казахстан, където той участва в проект за съвместен петролопровод. В допълнение, Оман поддържа добри отношения с Иран и двете страни редовно обменят ресурси и посещения. Оман е активен член в международни и регионални организации, по-специално Арабската лига и ССЗ (Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива), както и нейната външна политика се ръководи от Министерство на външните работи на страната.