Какво означава Огоста?

Огоста
Огоста (в Античността на латински Augusta, Аугуста) е река в Северозападна България, област Монтана и област Враца, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 141,1 km, която ѝ отрежда 17-о място сред реките на България.

Огоста (язовир)
„Огоста“ е язовир в Северозападна България, четвъртият по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица, и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на Монтана, на 60 метра над нивото на града. Водосборният басейн е с площ 948 км2, а самият язовир заема площ от 23,6 км2. Средногодишната водна маса е 384 млн. м3, а общият обем – 506 млн. м3.Строителството на язовира трае 20 години и завършва през 1986 година. Открит е тържествено на 23 септември 1987 г. Под водите му остават две села, чиито жители са изселени в Монтана и Берковица – село Живовци, където са родени писателят и художник Иван Давидков и поетът, писател и журналист Анастас Стоянов и Калиманица, родното село на писателя Йордан Радичков.Хидротехническото съоръжение е изградено с цел напояване на големи площи селскостопанска земя, простиращи се от Монтана до областта Златията край Лом, но до 1989 година е прокарана едва половината от необходимата тръбна инфраструктура и тя така и никога не е изградена докрай.Понастоящем водата от язовира почти не се използва за напояване, а за производство на електричество в двете водноелектрически централи – „Кошарник“ и „Огоста“, разположена на язовирната стена. Язовирът е определен за аквакултури и любителски риболов. Разнообразието на рибата в него е голямо: шаран, каракуда, червеноперка, платика, костур, скобар, мряна, сом, щука, уклей, бяла риба.Още от момента на пускането си в експлоатация, язовирът буди съмнения, че е опасен за разположения в непосредствена близост областен център и околните села. Местният клон на движение „Екогласност“ пуска до съда множество жалби, свързани със стабилността на язовирната стена. Със становище да се направи изследване на стената излиза Борислав Великов по времето, когато е председател на Народното събрание. От 2003 година язовирната стена се охранява от жандармерия.

Дългоделска Огоста
Дългоделска Огоста (Дългиделска Огоста) е река в Северозападна България, област Монтана — община Георги Дамяново, десен приток на река Огоста. Дължината ѝ е 29 км. Дългоделска Огоста извира на северозапад от връх Камара в Берковска планина на 1790 м н.в. До село Говежда тече на север в дълбока и залесена долина. След това завива на североизток, приема отляво най-големия си приток Копиловска река (Копиловска Огоста), а след село Меляне долината ѝ се разширява. Приема отляво притока си Помеждинска река и се влива отдясно в река Огоста на 211 м н.в. в близост до село Гаврил Геново. Площта на водосборния басейн на реката е 249 км2, което представлява 7,9% от водосборния басейн на река Огоста. Средният многогодишен отток при село Говежда е 2,00 m3/s, като максимумът е през април, а минимумът през август. Списък на притоците на Дългоделска Огоста: → ляв приток ← десен приток: → Крива река ← Деленичка река → Къса река ← Черна река → Слатинска река ← Проданча → Копиловска река (Копиловска Огоста) → Помеждинска рекаВодите на реката се използват основно за напояване и за водобснабдяване на селата Дълги дел и Говежда. По течението ѝ са разположени пет села: Дълги дел, Говежда, Меляне, Георги Дамяново и Гаврил Геново. На около 800 м нагоре по реката от село Георги Дамяново, в красиво долинно разширение в близост до устието на Помеждинска река е разположен Лопушанския манастир.