Какво означава нютон?

НЮ̀ТОН м. Физ. Единица мярка за сила, равняваща се на силата, която придава на тяло с маса 1 кг ускорение 1 м/сек2. Един джаул е работата на сила един нютон при преместване на тялото на разстояние един метър по посоката на силата. Физ. IХ кл, 1965, 96.

— Англ. от собств.

Нютон
Тази статия е за мерната единица. За английския физик вижте Исак Нютон.Нютонът (символ: N) е единицата за сила от Международната система единици. Тя е определена като силата, необходима за придаване на ускорение от 1 m/s² на свободно тяло с маса 1 kg. Нютонът е производна единица, която се изразява чрез основни единици по следния начин: 1 N = 1 kg · m /s2Мерната единица е наречена в чест на английския физик Исак Нютон. Друго определение на нютон е, че това е силата, придаваща импулс от 1 kg·m/s. Това означава, че ако сила от 1 нютон е постоянно приложена към тяло с маса 1 kg, то всяка секунда скоростта му ще се увеличава с 1 m/s. Двете горни определения произтичат пряко от Втория закон на Нютон, F = m.a, където F е силата, m – масата на тялото, върху което е приложена силата и a е неговото ускорение. Същият смисъл има и уравнението за тежестта: G = m.g, където G е тежестта на тялото, m – масата на тялото и g е земното ускорение. Формулата работи и за други небесни тела, но трябва да се постави притеглянето на съответната планета, защото гравитацията е различна. Силата F и теглото (по-точно силата на тежестта) G са векторни величини и се измерват в нютони [N], а масата m е скаларна величина и се измерва в килограми [kg]. За нашата планета земното притегляне е 9,81 m/s², което означава, че тяло с маса 1 kg тежи 9,81 N, или, което е същото, Земята притегля със сила 10 N тяло с маса 1,020 kg. Нютонът е малка величина. Затова в практиката често се използват десетични кратни представки, като например kN = 1000 N, MN = 106 N и т.н.

Исак Нютон
Исак Нютон (на английски: Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великия и най-влиятелен учен, живял някога“.В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собственият му закон за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория. Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма. Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица.

Закони на Нютон
Законите на Нютон са закони на класическата механика, които позволяват да се запишат уравненията на движение за всяка механична система.