Какво означава море?

мн. морѐта и моря̀, ср.
1. Голямо пространство, изпълнено със солена вода, обикн. част от океан. Бурно море.
2. Прен. Голямо количество от нещо. Море от думи.
• Дупка в морето (правя). — Съвсем нищо.
• Морето ми е до коляно. — Много съм самонадеян, струва ми се, че всичко е лесно.
• През девет морета. — Много далеч.
• Капка в морето. — Много малък, незначителен, недостатъчен.

част. Разг.
1. Употребява се най-често заедно с обръщение или в позицията на обръщение, като го подчертава. Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра.
2. Употребява се при отправяне на заплаха. Море ще се върна аз и ще ти дам да разбереш.

Черно море
Черно море (на руски: Чёрное море, на украински: Чорне море, на румънски: Marea Neagră, на турски: Karadeniz; на грузински: შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия. Разположено е между 40° 55' и 46° 32' северна ширина и 27° 27' и 41° 42' източна дължина. То е сред най-изолираните от Световния океан мореата. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток. Има положителен воден баланс; ежегодно 300 km3 вода преминава в Мраморно море. Международен ден на Черно море е 31 октомври.

Море
Морето е воден басейн, част от Световния океан, често в една или друга степен обособен от него посредством различни форми на релефа. Характеризира се с индивидуален хидроложки режим и климатични особености. Наименованието „море“ може да се отнася и за целия Световен океан. Например, в международното право морето включва целия Световен океан под границата на отлива, включително морското дъно, подземните ресурси под него и въздушното пространство над водната повърхност. Някои безотточни басейни, като Аралско, Каспийско и Мъртво море, съдържат в наименованието си думата „море“, но от хидроложка гледна точка са соленоводни езера. Морета се наричат и тъмните морфологични образувания на повърхността на Луната – лунни морета.

Бяло море
Бяло море или Егейско море (изписване до 1945 година: Бѣло море или Егѣйско море; на гръцки: Αιγαίο Πέλαγος, Егѐо Пѐлагос, на турски: Ege Denizi, Ѐге Денизѝ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров на запад и север, Мала Азия на изток и остров Крит на юг. На североизток чрез протока Дарданели се свързва с Мраморно море. Южната граница на Бяло море според Международната хидрографска организация се прокарва от крайбрежието на Мала Азия (южно от курорта Мармарис), северозападното крайбрежие на остров Родос, протока Карпатос, южното крайбрежие на остров Карпатос, северния бряг на остров Касос, протока Касос, северното крайбрежие на остров Крит, протока Антикитира, остров Антикитира, протока Китира, източния бряг на остров Китира и завършва в крайната югоизточна част на полуостров Пелопонес. В тези си граници дължината му от север на юг е около 650 km, а максималната ширина в южната част около 450 km. Има площ от 214 000 km².

Синоними на думата: море

много, изобилно, голямо количество