Какво означава Монголия?

Монголия
Монголия (на монголски: Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг. Тя е център на Монголската империя от 13 век, но през 17 век е завладяна от Китай и получава независимост през 1921 с Монголската народна революция извършена със съдействието на Съветска Русия. Повечето жители са монголци, като 30% от тях са традиционни пастири-номади. Основната религия е тибетски будизъм, но древният шаманистичен тенгризъм все още се практикува. Площта ѝ е 1 559 411 км², от които 1 552 706 км² суша и 6705 км² водна площ.

Национално знаме на Монголия
Националното знаме на Монголия в сегашния му вид е прието на 12 февруари 1992. То е същото, като това от 1949, но без петолъчната звезда, символ на социализма. Съставено е от три еднакви вертикални сектора – червен, син, червен. В първия червен сектор е националният символ сойомбо – колонообразно подреждане на въображаеми и геометрични изображения на огъня, Слънцето, Луната, Земята, водата и символа ин-ян.

Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия (китайски:内蒙古自治区; пинин: Nèi Měnggǔ Zìzhìqū; монголски: Өвөр Монголын Өөртөө Засах Орон) е автономен регион на Китайската народна република. Вътрешна Монголия е различна от Външна Монголия, в което название се включват днешната независима държава Монголия и руската република Тува. Правителството на Вътрешна Монголия използва термина Өвөр Монгол, което означава „Южна Монголия“. Делението на Северна и Южна Монголия се предпочита и от повечето монголци. Вътрешна Монголия граничи със следните провинции, от изток на запад: Хейлундзян, Дзилин, Ляонин, Хъбей, Шанси, Шенси, Нинся-хуейския автономен регион и Гансу. На север тя има граници с Монголия и Русия. Площта на Вътрешна Монголия е 1,18 млн. квадратни километра, а населението ѝ е 23,76 млн. души. Столица на автономния район е град Хоххот.