Какво означава Мирена?

Санстефански мирен договор
Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България. Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци. Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили, поради това, че е сключен в нарушение от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г. Част от тези спорове са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878 г., предхождащо Берлинския договор, който окончателно решава въпроса със създаването на Княжество България. Един от сериозните за Русия (а оттам – и за България) проблеми в Санстефанския договор е в предварителното съгласие на Русия, че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава.

Вестфалски мирен договор
Вестфалските мирни договори (на немски: Westfälischer Friede) от 1648 г. слагат край на Тридесетгодишната война, както и на Осемдесетгодишната война. Може да се смятат за край на европейските религиозни войни, започнали след Реформацията. В клаузите му се уреждат няколко вида проблеми: германската религиозна свобода, политическата организация на Германия, европейският мир. Само по първия проблем в по-либерален дух се променят точките от Аугсбургския религиозен мир. Германия остава раздробена на отделни суверенни княжества с изборен император. Франция има най-голяма изгода от клаузите на договора: тя получава областите на север от Пиренеите от Испания. Швеция получава Западна Померания, с което става единствен владетел на Балтийско море. Официално е призната независимостта на Нидерландия. Има норми против намеса във вътрешните работи на друга държава. По-късно някои идеи на Вестфалските мирни договори стават основни за международното право. Мирните договори включват 109 делегации, представляващи европейските владетели. В тях взимат участие императорът на Свещената Римска империя Фердинанд III, както и Филип IV – испанският крал. Делегати от Франция, Шведската империя, Холандската република, принцове от Свещената Римска империя и владетелите на независимите имперски градове.

Парижка мирна конференция
Парижката мирна конференция е свикана във Версай, Париж, на 18 януари 1919 година след края на Първата световна война. Председател е Жорж Клемансо. Участват американският президент Удроу Уилсън, английският министър-председател Лойд Джордж и италианският министър-председател Виторио Орландо. Датата не е избрана случайно – през 1871 година в същата зала е провъзгласено обединението на Германия. На конференцията се разглеждат мирните договори със страните, загубили войната – Германия, Царство България, Австро-Унгария и Османската империя. Сключени са следните договори: Версайски договор – с Германия Сен-Жерменски договор – с Австрия Ньойски договор – с България Трианонски договор – с Унгария Севърски договор – с Османската империяКонференцията приключва през 1920 година, като налага тежки условия на победените. С оглед избягването на бъдещи международни конфликти се обсъжда устройството на света след войната и е създадено Обществото на народите, чийто устав е подписан от 44 държави на 28 юни 1919 г. Това са 27-те държави победителки във войната, доминионите на Великобритания Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка, както и Британска Индия. Към ОН се присъединяват и 13 специално поканени неутрални държави. Няколко месеца след създаването на Обществото се присъединяват България и Австрия (1920). Въпреки това новата организация не успява да наложи стабилен световен ред. По-късно това ще доведе до избухването на Втората световна война.