Какво означава Мизия?

Мизия
Мизия (на латински: Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.

Мизия (община)
Община Мизия се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

Мизия (Мала Азия)
Хелеспонт или Мизия (на старогръцки: Μυσία; на латински: Mysia), Малоазийска Мизия е историческа област в северозападната част на Мала Азия, днес в Турция. На север и северозапад е ограничена от Мраморно море и Дарданелите, на запад е Егейско море, Лидия е на юг, а Фригия и Витиния са на изток и североизток. Древногръцката митология счита Мизия за владение на Атилидите, произхождащи от легендарния Телеф. Мизия е страна с относително малък брой градове. Мизия и Витиния ги разделя малоазийския Олимп, като Страбон ни предава, че името на Мизия произлиза от лидийското име на бука (древногръцки: μυσός), с който в античността бил обилно обрасъл Олимп. Главен град на Мизия бил Пергам. Страбон ни известява, че Мизия се дели на 5 части: 1) Малка Мизия (Μ. ή μικρά), северната част на страната от Мраморно море до Олимп; 2) Голяма Мизия (Μ. ή μεγάλη), заемаща южната част от страната; 3) Троада (ή Τρωάς), заемаща северозападния бряг по Егейско море от нос Сигея до нос Лектон на Адрамитския залив; 4) Еолида (ή Αίολίς), заемаща югозападния бряг по Егейско море между реките Каика и Герма; 5) Тевфрания (ή Τευθρανία), по протежение на южната зона с Лидия; На север, Мизия я ограничават от Витиния планините Ида (Каздаг) и Олимп (Улудаг), а на юг е Темлос (Димирджидаг). Реките на Мизия са къси и буйни. До бреговете на Мизия е остров Лесбос. Днес на територията на древна Мизия се добиват сребро и лазурит. Античните градове на Мизия са Пергам, Плакия, Кизик, Приап, Парий, Лампсак, Абидос, Аполония, Милетопол, Зелея, Скепсида, Перкоте, Дардан, Рьотей, Сигей, Александрия Троадска, Лариса, Гамаксит, Ас, Гаргар, Адрамитий, Илион, Арисбе, Фимбра, Парфений, Галисарна и др. Страбон твърди, че в античността Мизия е населявана от фригийци (бриги), троянци и еолийци, т.е. мизийци или собствено тракийски племена. За Страбон, езика на мизиците е смес от фригийски и лидийски. През 1870 година немският археолог Хайнрих Шлиман опровергава песимистите, като при разкопки в Мизия открива митичната Троя, правейки едно от най-значимите открития в историята на човечеството и доказвайки на невярващите, че във всяко предание има поне зрънце истина, имайки предвид омировата „Илиада“. През античността Мизия е втора в йерархията на персийските сатрапи. През 133 г. пр.н.е. е завоювана от римляните, а през 129 г. пр.н.е. е преобразувана в римската провинция Азия.