Какво означава мечка?

мн. мѐчки, ж.
1. Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина.
2. Прен. Тромав, едър човек.
3. Разг. Среда от хляб, в която е поставено сирене.
4. ист. Един от участниците в коледарската дружина.
• Бяла мечка. — Полярно животно с бяла козина.
• Мечка се жени. — Когато вали дъжд и грее слънце.
• Мечка страх, мен не. — Употребява се, преди да се предприеме нещо рисковано.
• Триста мечки под една хвойна. — За страхлив човек.

Бяла мечка
Бялата мечка (Ursus maritimus), наричана още полярна мечка, е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник.

Хималайска мечка
Хималайската мечка (Ursus thibetanus), още тибетска мечка или азиатска черна мечка, е животно от семейство Мечкови.

Мечки
Мечките (Ursus) са род едри хищни бозайници от семейство Мечкови (Ursidae). Латинското наименования на вида ursus, означава мечка.