Какво означава Месопотамия?

Месопотамия
Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. На север граничи с планините на Армения, на юг достига Персийския залив. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток – с планинските възвишения на Западен Иран. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, възникват едни от най-древните цивилизации като Шумер, Акад и Асирия, а в началото на второто хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град Вавилон.

Религия на Месопотамия
Религия на Месопотамия е политеистичната религиозна система на древна Месопотамия, възникнала през IV хилядолетие пр.н.е. Месопотамската религиозна традиция е ориентирана към земния живот и блага и не познава идеята за задгробен живот и възмездие.Последователи на тази религия са първоначално шумерите, а след това и завладелите региона източносемитски народи - акадци, асирийци, вавилонци, халдеи. През I-III век традиционната месопотамска религия започва да губи значението си, измествана от християнството, манихейството и гностицизма, а след това и от исляма. Изолирани общности, придържащи се към нея, съществуват до X век. В резултат на контактите в Близкия изток и Вавилонския плен, месопотамската религия оказва влияние върху Библията и юдаизма.

Месопотамия (римска провинция)
Месопотамия (на латински: Mesopotamia) е наименованието на две провинции на Римската империя, съществували по различно време и с различен географски обхват. Първата провинция е създадена през 116 година от император Траян и обхваща основната част от завладяната от него историческа област Осроене в Северна Месопотамия, но е изоставена от римляните година по-късно. През 198 година император Септимий Север създава нова провинция Месопотамия, която обхваща ограничена територия около днешния турски град Диарбекир.