Какво означава менделеев?

Периодична система
Периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) представлява класификация на химичните елементи по техния атомен номер (тоест броя на протоните), електронната конфигурация и повтарящите се химични свойства. Таблицата е графичен израз на периодичния закон, открит и публикуван от руския химик Дмитрий Менделеев през 1869 г. Въз основа на периодичния закон Менделеев успешно предсказва свойствата на неизвестни дотогава химични елементи. В първоначалния си вариант таблицата е представяла свойствата на елементите в зависимост от атомното им тегло (в съвременната интерпретация това е атомната маса). С развитието на теорията за строежа на атома се установява, че най-важната характеристика на атомите е не тяхната маса, а броят на протоните в ядрата им. Това дава възможност да се уточни формулировката на периодичния закон. Преди Менделеев са предлагани стотици начини за изобразяване на периодичната система с аналитични криви, таблици, геометрични фигури и др. Никой от тези начини не притежава достойнствата на системата, предложена от Менделеев – простота, естественост и удобство. В съвременния вариант периодичната система се изобразява като двумерна таблица. Всеки стълб (наричан група) се състои от химични елементи с подобно поведение и свойства. Всеки ред (наричан период) съдържа елементи с един и същи брой електронни обвивки (слоеве). Всеки период започва с метали и завършва с неметали. Много от групите имат както имена, така и номера. Например група VII A е групата на халогените, а група VIII A – на благородните газове. Всеки елемент в таблицата има точно определен пореден номер Z, равен на броя на протоните в атомното ядро, и точно определени координати в периодичната система – период и група. Между мястото на елемента в периодичната система (съответно строежа на атомите му) и неговия химичен характер съществува зависимост. Тя може да се използва, за да се предвиди химичният характер на елемента и поведението на съответните прости вещества и съединения. Първите 94 елемента съществуват в природата, въпреки че някои са открити само в малки количества, синтезирани в лаборатории, преди да бъдат открити в природата.

Дмитрий Менделеев
Дмитрий Иванович Менделеев (на руски: Дми́трий Ива́нович Менделе́ев) е руски учен енциклопедист – химик, физикохимик, физик, икономист, технолог, геолог, метеоролог, педагог, преподавател, въздухоплавател и приборостроител. Той е професор в Петербургския технологичен институт и в Петербургския университет и член-кореспондент на Петербургската академия на науките, учен пазител в Главната палата за мерки и теглилки, член на Лондонското кралско дружество, член на академиите на науките в Рим, Париж, Берлин и др., член-кореспондент и на редица други академии на науките. Автор е на класическия труд „Основи на химията“ и създател на периодичната система на елементите, известна още като Менделеева таблица.

Уравнение на Клапейрон-Менделеев
Уравнение на състоянието на идеалния газ (понякога наричано още уравнение на Клапейрон или уравнение на Клапейрон – Менделеев) се изразява с формула, установяваща зависимостта между налягането, моларния обем и абсолютната температура на идеалния газ. Тя е изнамерена през 1834 г. от Емил Клапейрон чрез комбиниране на няколко закона за газове, установени по-рано. Уравнението има вида: p ⋅ V M = R ⋅ T , {\displaystyle p\cdot V_{M}=R\cdot T,} където p {\displaystyle \,p} – налягане, V M {\displaystyle \,V_{M}} – моларен обем, T {\displaystyle \,T} – абсолютна температура, R {\displaystyle \,R} – универсална газова константа.Тъй като V M = V n {\displaystyle V_{M}={\frac {V}{n}}} , където n {\displaystyle n} е количество вещество, а n = m M {\displaystyle n={\frac {m}{M}}} , където m {\displaystyle \,m} е масата, M {\displaystyle \,M} – моларна маса, уравнението може да се запише като: p ⋅ V = m M R ⋅ T {\displaystyle p\cdot V={\frac {m}{M}}R\cdot T} или за по-кратко p V = n R T {\displaystyle pV=nRT} Тази форма носи името уравнение (закон) на Клапейрон – Менделеев. В случая на постоянна маса на газа уравнението може да се запише като: p ⋅ V T = n ⋅ R , {\displaystyle {\frac {p\cdot V}{T}}=n\cdot R,} p ⋅ V T = c o n s t . {\displaystyle {\frac {p\cdot V}{T}}=\mathrm {const} .} Последното уравнение се нарича обединен газов закон. От него се получават законите на Бойл-Мариот, Жак Шарл и Луи Жозеф Гей-Люсак: T = c o n s t ⇒ P ⋅ V = c o n s t {\displaystyle T=\mathrm {const} \Rightarrow P\cdot V=\mathrm {const} } – закон на Бойл-Мариот. p = c o n s t ⇒ V T = c o n s t {\displaystyle p=\mathrm {const} \Rightarrow {\frac {V}{T}}=\mathrm {const} } – закон на Гей-Люсак. V = c o n s t ⇒ P T = c o n s t {\displaystyle V=\mathrm {const} \Rightarrow {\frac {P}{T}}=\mathrm {const} } – закон на Шарл (втори закон на Гей-Люсак, 1808 г.)