Какво означава маточина?

ж., само ед. Тревисто растение с приятен лимонов мирис, използвано като билка с успокояващо действие.

Маточина (село)
Маточина е село в Югоизточна България, в община Свиленград, област Хасково. Днешното село стои непосредствено под руините на крепостта Букелон – един от най-добре запазените автентични средновековни замъци в България.

Маточина
Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, растящо в южна Европа и Средиземноморието. За нейна родина се смятат земите около Средиземно море. Култивира се в много страни на Европа и Северна Америка. На височина достига 70 – 150 cm. Листата имат лека миризма на лимон. В края на лятото се появяват малки цветове, пълни с нектар. Те привличат пчели, откъдето идва и наименованието Melissa (гр. „пчела“). Традиционно маточината е използвана за улавяне на рояци от диви пчели или нови рояци, отделящи се от стар кошер. Ароматът се дължи на терпените цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места из цялата страна. Надземната част на маточината е използвана от древните гърци и римляните заради приятния ѝ освежителен мирис, напомнящ този на лимонова кора. Традиционно в България се използва за приготвяне на чай, а отделно – за приготвяне на болета и ликьори.

Свети Дух (Маточина)
„Свети Дух“ е средновековна скална църква при село Маточина, България, датирана от Х век – времената на Цар Симеон Велики, когато има силно възраждане на монашеството и аскетизма в християнството във връзка с подема му в България и византийската епоха на иконоборски вълнения. Подобно на съседната Михаличка скална църква, на съвременния им старобългарски Мурфатларски скален комплекс и пр., като тях и тя е изсечена в скалисто възвишение. Отстои на 2 km югозападно от село Маточина. Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през къс, също така сводест коридор. Тази скална църква е дялана в самата скала само с помощта на ръчни инструменти. Общата дължина на храма е 14,05 m, а само на коридора е 4,20 m. Най-високата точка на свода в коридора е 3,5 m, широчината му е 3 m. От двете страни на входния коридор до изхода има по две квадратни ниши. По-навътре, от лявата страна, на същата височина (1,5 m от сегашното ниво) има още една такава ниша.Вляво от входа, в скалата личат изсечени стъпала, водещи към обширно платото, под което се намира църквата. Точно над входа са запазени следи от издълбани в скалата форми с култово предназначение, най-вероятно от времето на траките. При самия външен край на входния коридор има два успоредни врязани улея за вратата. Над черквата в скалата са издълбани няколко гроба, ориентирани изток-запад. В по-новата история скалната църква е носила името „Свети Дух“ и е действала като църковен храм на три села – Маточина, Варник и несъществуващото вече село Благунци. На платото над църквата дълги години се е провеждал многолюден събор. Едва през 1934 г. в Маточина е построена нова църква „Св. св. Константин и Елена“ и постепенно църковния живот във „вехтата черква" замира.