Какво означава Марс?

МАРС, мн. няма, м. 1. Астрон. Най-близката до Земята планета от Слънчевата система, която е четвърта по отдалеченост от Слънцето. В центъра на тази система [Слънчевата] се намира Слънцето, около което обикалят 9 планети — Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Геогр. VIII кл, 1958, 5. Марс е една от планетите на Слънчевата система, която обикаля около Слънцето за 321 дни и 7 часа. Стен. VIII кл, 59.

2. Древноримски бог на войната и на плодородието.

◊ Падам / падна от Марс. Разг. 1. Силно се изненадвам от нещо (обикн. общоизвестно), което е неочаквано за мене, не го знам, за което не съм чул. 2. Във въпрос. изр. и обикн. във 2 и 3 л. Съвсем съм наивен и не познавам действителността (обикн. при учудване или възмущение от някои нередности). От Марс ли си паднал, та се учудваш на такива неща като клюките на хората.

— Лат. Mаrs.

MAPC1, ма̀рсът, ма̀рса, мн. ма̀рсове, м. Мор. Площадка в горната част на мачта на кораб, служеща за наблюдение, за монтиране на навигационни прибори, а при ветроходните съдове и за работа по управляване на съда.

— От хол. mars.

МАРС2, ма̀рсът, ма̀рса, мн. ма̀рсове, м. Разг. Двойна печалба при игра на табла, която се получава, когато единият играч е свършил играта, а другият не е почнал да събира още пуловете. Още едно „геле“ и Чудомир беше затворен от всички страни. Противникът му направи „марс“. Играта по-нататък губеше смисъл. Ив. Богданов, ИТХ, 191.

— От ит. marsa през тур. mars (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, с. 231).

Марс
Марс е четвъртата планета от Слънчевата система. Тя носи името на римския бог на войната, чийто щит и копие образуват символа на планетата (♂). Заради особения ѝ цвят е наричана още „Червената планета“. Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос (в превод от гръцки: „страх“ и „ужас“). Те са малки и имат неправилна форма. Вероятно са бивши астероиди, уловени от гравитационното поле на планетата и останали в орбита около нея. Марс е планета от земен тип с разредена атмосфера. Повърхността му напомня едновременно за ударните кратери на Луната и за вулканите, пустините, долините и полярните шапки на Земята. На Марс се намира най-високият планински връх в Слънчевата система – Олимп. Периодът на завъртане и смяната на годишните времена на Марс много наподобяват земните. След първото прелитане край планетата, направено от „Маринър 4“ през 1965 г., възниква предположението, че на повърхността на Марс има вода, а през септември 2015 НАСА обявява, че разполага с доказателства за това. От всички планети от земен тип Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот. Около планетата обикалят три космически апарата: „Марс Одисей“, „Марс експрес“ и „Марс риконисънс орбитър“. Това е повече от всяка друга планета в Слънчевата система с изключение на Земята. Повърхността на планетата приютява два марсохода от програмата „Марс експлорейшън ровър“ – „Спирит“ и „Опъртюнити“, както и по-новия апарат „Кюриосити“. Данните, събрани от тези и предишни апарати, говорят, че планетата някога е била покрита с вода. Наблюденията показват, че повърхността е прорязана от малки потоци, подобни на гейзери. Наблюдения, направени с апарата на НАСА „Марс глобъл сървейър“, дават доказателства, че южната полярна шапка намалява.

Марс Одисий
Марс Одисий (на английски: Mars Odyssey, наричан и 2001 Mars Odyssey; букв. превод: Марсианска одисея) е космически апарат, който обикаля около планетата Марс. Основната цел на апарата е да използва спектрометър, за да открие доказателства, че на Марс е имало или още има вода и вулканична активност. Учените се надяват, че информацията събрана от сондата ще помогне за доказването, на това дали някога е съществувал живот на Марс. Освен това апратът играе роялата на предавател за комуникацията между Марс Експлорейшън Ровър, Марс Сайънс Лаборътори и Финикс със Земята. Мисията е кръстена на научно-фантастичния филм 2001: Космическа одисея и има отношение към разликите във филма и истинския живот през 2001 година.Апаратът е изстрелян на 7 април, 2001 г. с ракета-носител Делта II от космодрум Кейп Канаверал, Флорида и достига Марс на 24 октомври 2001 година. Главният двигател на Марс Одисий е пуснат в действие за да намали скоростта му и да може да бъде прихванат в орбита около планетата. Като използва атмосферата на Марс за забавяне, апаратът успява да спести повече от 200 kg от ракетното си гориво. Намаляването на скоростта е завършено на 19 февруари 2002 г. и започва мисията по картографирането на повърхността на Марс. На 15 декември 2010 г. космическият апарат счупва рекорда за най-дълъг операционен живот на сонда до Марс със своите 3340 дни операционен живот като взима титлата от Марс Глобъл Сървейър.

Марс (програма)
Програмата Марс е серия от непилотирани и орбитиращи кораби до Марс, изстреляни от Съветския съюз през 60-те и началото на 70-те. Космическите апарати са били предназначени да изследват планетата и техните програми включвали прелитащи сонди, спускателни и орбитални модули. Първите апарати (1М, „Марсник“) са изстрелвани с ракети-носители „Молния“, а по-късно, с увеличаването масата на апаратите, и с по-тежките ракети „Протон-К“. В допълнение към програма „Марс“, Съветският съюз изпраща и една сонда до Марс (еднотипна с изстрелваните на този етап) като част от Програма Зонд – „Зонд 2“, но тя е загубена по пътя. Още два космически кораби в посока Марс са изстреляни по програма „Фобос“. През 1996 г. Русия започва мисия „Марс 96“ – първата междупланетна мисия след разпадането на Съветския съюз, но тя е неуспешна, тъй като апарата не напуска орбитата на Земята.