Какво означава Марко?

Крали Марко
Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко (на сръбски: Марко Мрњавчевић или Краљевић Марко) е средновековен крал на Прилепското кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица Прилеп.

Марк (евангелист)
Марк (на иврит: מרקוס‎, на старогръцки: Μάρκος) e един от четиримата евангелисти - автор на Евангелие от Марк, по произход евреин (роден в Йерусалим), но още като млад се присъединява към християнските общини като неговата майка Мария била една от верните последователи на Иисус Христос и нейният дом бил място за събиране на вярващите в Него (Деяния XII, 12). Първоначално носи името Йоан, след това Йоан-Марк; впоследствие приема последното име като знак за неговите отношения с римския свят. Още като юноша той взима участие в проповедническите мисии на Свети апостол Павел и Варнава (на последния се пада племенник), а впоследствие става неразделен спътник и участник в мисиите на Свети апостол Петър, който го нарича „свой син“ (I Петър, V, 13). Както с апостол Петър, така и с апостол Павел, Марк е бил в Рим (2 Тим., IV, 11); по-късно отишъл в Александрия, където основава църква, неин пръв епископ е, и почива от мъченическа смърт на 25 април 68 година.

Сан Марко (Венеция)
Базиликата Сан Марко е катедралната църква на Венеция, най-известната църква в града и един от най-известните примери на византийска архитектура. Тя е разположена на площад Сан Марко в района (сестиере) Сан Марко, в близост до и свързана с Двореца на дожите. Базиликата е осветена на 8 октомври 1094 г., същата година, в която се вярва, че мощите на Св. Марко Евангелист са преоткрити в една колона от Витале Фалиеро, дож по онова време. Строежът е завършен през 1617 г. Базиликата е дълга 76.50 м и висока 43 м. Първоначално тя е „параклисът“ на венецианските управители, а не градска катедрала. От 1807 г. е седалище на патриарха на Венеция, архиепископ на римокатолическата епархия на Венеция. За пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и статута ѝ като символ на венецианското богатство и могъщество, от 11 век насетне сградата е известна като Chiesa d'Oro (Златна църква). Части от позлатената мозайка на вътрешните стени на базиликата