Какво означава Макензи?

Макензи Кинг
77.716667, -111.95 Остров Макензи Кинг (на английски: Mackenzie King) е 20-ият по големина остров в Канадския арктичен архипелаг. със своите 5048 км2 островът се нарежда на 26-о място в Канада и на 115-о в света. Административно островът се намира в Северозападните територии на Канада, като съвсем малка част, в най-североизточната част, източно от 110° з.д. в територия Нунавут. островът е необитаем. Остров Макензи Кинг се намира в северозападната част на архипелага, като на север протока Уилкинс (ширина 18 км) го отделя от остров Борден, а на запад тесен, едва 6 км безименен проток – от остров Брок. Протока Балантайн отделя на югозапад острова от остров Принц Патрик, а на юг широкия проток Хейзен – от остров Мелвил. Бреговата линия на острова с дължина 444 км е слабо разчленена, като само на източното крайбрежие има един по-голям залив. Дължината му от североизток на югозапад е 97 км, ат северозапад на югоизток – 76 км. Релефът е предимно равнинен и слабохълмист в северната част като максималната височина на острова е едва 125 м н.в. Има множество къси реки. На 19 юни 1915 канадският полярен изследовател Вилялмур Стефансон открива югозападното крайбрежие на острова и го назовава Борден, на името на тогавашния премиер-министър на Канада Робърт Борден (1854-1937). Чак през 1947 канадски изследователи установяват, че открития от Стефансон остров се състои от три отделни острова, на които дават имената Брок, Борден и Макензи Кинг, като последният, най-големия от трите е кръстен на новия премиер-министър на Канада Уилям Лайон Макензи Кинг (1874-1950)

Раналд Макензи
Раналд Слайдъл Макензи (на английски: Ranald Slidell Mackenzie), наричан Бед Хенд (Bad Hand – Лоша ръка), е генерал от армията на Съединените щати.

Джорджина Макензи
Джорджина Макензи (на английски: Georgina Muir Mackenzie) е английска пътешественичка, писателка и симпатизантка на южнославянските народи. Заедно с Аделина Ърби е арестувана като шпионка, двете заедно са авторки на книгата „Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция“ (1867), която според Уилям Гладстоун е „най-добрата английска книга, която съм виждал по Източните въпроси“.