Какво означава македонски?

МАКЕДО̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до географската област Македония и до македонец (в 1 знач.), който е свързан с Македония и македонец. Събуждане съзнанието на македонските българи се дължи в голяма степен тям [на братя Миладинови] и с тая си патриотическа деятелност те са си навлекли омразата на гърците. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 13. Въпреки ужаса, който обхванал югозападните български земи с нахлуването на турските отряди, народните маси не се обезсърчили и не сложили покорно оръжието си. С мъка напредвали османските завоеватели из трудно достъпните македонски планини. Б. Цветкова, ТВ II, 127. Даже като знаменит поет вече в София той [Яворов] се чувствува най-добре, най-свободно сред свои стари другари от Чирпан или сред прости македонски четници. ЛФ, 1958, бр. 2, 1. На южния фронт неприятелят предприе настъпление. Няколко дни подред неговата артилерия бълва желязо върху скалите, поляните, долищата и пътеките на Македония. Върху всяко камъче от македонската земя се изсипа тежка, огнена стомана. К. Петканов, МЗК, 252. Македонският български войвода дядо Илю е ранен с три тежки рани. НБ, 1876, бр. 39, 154. — Гьоргьо, кой че ти шета по равни двори? / Македонска комито, карадоска войводо! Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 18.

2. Който е характерен за българите от географската област Македония. Те бяха с погрознели и груби лица, облечени вехто, в потури и елеци — рухото им беше македонско. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 118. Заедно с тия дрехи на стената висят още: .. македонски кебета и обшити със злато и с коприна шеврета. Л. Каравелов, Съч. II, 43. Костаки свиреше с българина македонски песни, а другарите му ги пеяха. Ц. Гинчев, ГК, 345.

3. Който се отнася до Македония и до македонец (във 2 знач.). Македонската академия на науките и изкуствата е основана през 1967 г. в Скопие.

4. Истор. Който е свързан с изчезналото древно племе македонци и с тяхната държава. От горещия пясък на пустинята се зададоха войниците на македонския цар и се втурнаха към стените на библейския град Вавилон. А. Каралийчев, ТР, 77. При царуването на Филип II Струма е служила за източна граница на Македонското царство. П. Делирадев, В, 119. Подир сражението при град Ипса .. [пълководците] разделили помежду си всичките завоевани от тях страни на няколко господарства, от които били главни: египетското, .., сирийското, .., и македонското. Г. Йошев, КВК (превод), 86-87. // Който е свързан с областта Македония в пределите на Византия. И обсади Симеон града [Цариград] от североизточните двери на Анастасиевата стена, .. Отнет бе пристъпът от македонските теми до града. Н. Райнов, ВДБ, 67.

◊ Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Истор. Организация на македонските българи, съществувала от 1919-1920 г. до 1934 г., която се представя за приемник на ВМОРО и се бори за политическа и национална свобода на българите в Македония. Македонска фаланга. Истор. Военен строй, въведен в Македонската империя от Филип II, при който войниците са подредени в 16 реда тежко въоръжена пехота, пазена от двете страни от конници и леко въоръжени пехотинци. Забележителна реформа на Филип II била въведеният от него нов военен строй — македонската фаланга. Ист. V кл., 95.

Македонска литературна норма
Македонската литературна норма, често наричана македонски език, е официалният език на Република Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група, като част от нейната източна подгрупа. Ползва се от около 2 милиона души, от които около милион и 300 хиляди македонци, около 500 хиляди албанци, както и различен брой турци, цигани, сърби, бошняци, власи и други. Съществуването на самостоятелен „македонски език“ е предмет на езиковедски и политически спорове, често повлиявани от геополитическата конюнктура, която може да отдава предпочитания на едни или други гледни точки през различни периоди. Това е една от причините официалният език на Република Северна Македония да бъде известен под различни имена. Освен вече споменатите, в това число влизат македонска езикова норма, македонска книжовна норма, северномакедонска литературна норма, северномакедонска езикова норма, северномакедонска книжовна норма, македонски литературен език и македонски книжовен език. Съвременното виждане в българското езикознание е, че „официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики представлява югозападна писмено-регионална норма на българския език“. Тази единна национална научна позиция е представена и аргументирана в 2020 година в труда „За официалния език на Република Северна Македония“ от учени от Института за български език, Кирило-Методиевския научен център, Института за изследване на населението, Института за исторически изследвания и научния архив към Българската академия на науките, факултетите по история и славянски филологии към Софийския университет, историческия факултет на Великотърновския университет и филологическия факултет на Югозападния университет.В политически план, последната изразена позиция на българското правителство – във връзка с обсъждането на начало на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз в края на 2020 година – е, че „България ще признае македонския език и македонската идентичност, ако Северна Македония признае, че исторически те произтичат от български основи.“

Александър III Македонски
Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г. пр.н.е. до смъртта си в 323 г. пр.н.е. Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него Вавилон. Син е на цар Филип II Македонски и Олимпиада Македонска. Едва двадесетгодишен наследява престола от своя баща и през по-голямата част от своето царуване води безпрецедентни за времето си военни кампании в Близкия изток. Преди да навърши тридесет години Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от Гърция през Египет до долината на река Инд. Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.До 16-годишна възраст Александър е обучаван от философа Аристотел. Когато се възкачва на престола през 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр. Хр. младият владетел нахлува в Персийската империя на Ахеменидите, владееща Мала Азия, и започва поредица от военни кампании, продължили десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, като ключови са тези при Иса и Гавгамела и напълно завладява териториите на империята до река Инд. В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в Индия в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планира да направи своя столица – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, на първо място инвазията на Арабия. Години след смъртта му серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от диадохите – оцелелите негови стратези и наследници. Александър основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Основаването на градове колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток дават начало на новата елинистическа цивилизация. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки.

Филип II Македонски
Филип II Македонски (на гръцки: Φίλιππος Β΄ o Μακεδών) е цар на древна Македония от 359 г. пр. Хр. до смъртта си през 336 г. пр. Хр. Филип II е един от най-забележителните владетели на древна Македония. Той е баща на Александър Македонски Велики (от съпругата му Олимпиада), а също и на Филип III Аридей. Роден в Пела, Филип е най-младия син на македонския цар Аминта III и царица Евридика. По-големи братя на Филип са Александър II, Пердика III; сестра му Евриноя се омъжва за македонския благородник Птолемей I Алорит. Филип има също и трима полубратя – Архелай, Архидай и Менелай, синовете на Гигая, които не се смятали за наследници на трона. Като млад принц (368 г. пр. Хр. – 365 г. пр. Хр.) Филип Македонски е бил заложник в Тива, един от най-проспериращите градове в Елада по онова време. Там е възпитан като елин и изучава дипломация и военно дело под влиянието на бележития тивански стратег Епаминонд. В 359 г. пр. Хр., след смъртта на по-големите му братя, Филип се завръща в Македония и става един от регентите на малолетния си племенник Аминта IV. Още в същата година Филип се обявява за цар на македоните. Възкачва се на престола на 23 години. Малолетният Аминта IV е оставен да живее в двореца и е смятан за член на царската фамилия.