Какво означава Лотарингия?

Лотарингия
Лотарингия е историческа област в Западна Европа, на територията на днешните Нидерландия, Белгия, Люксембург, Германия и Франция.

Херцогство Лотарингия
Херцогство Лотарингия е херцогство, васално на Източнофранкското кралство, съществувало през 900 – 959 година. То се образува в началото на X век след смъртта на краля на Кралство Лотарингия Цвентиболд, когато източнофранкските крале започват да управляват областта чрез назначени херцози. През 911 – 923 година, след смъртта на последните източнофранкски Каролинги, Лотарингия е лоялна към каролингския владетел на Западнофранкското кралство Карл Прости, но след това отново е подчинена на източното кралство като едно от неговите пет племенни херцогства, наред с Швабия, Бавария, Франкония и Саксония. През 925 година Елзас – най-югоизточната част на херцогство Лотарингия, между Вогезите и Рейн – става част от Швабия. През 959 година херцогството е разделено на две нови херцогства: Горна Лотарингия (обхваща днешна Лотарингия, Саар, Люксембург, Трир, Прюм и Кобленц) и Долна Лотарингия (на север).

Лотаринги
Лотарингите (на френски: Maison de Lorraine) са европейска владетелска фамилия от началото на 11 век до 18 век. Те произлизат от Каролингите. Династията e основана през 1048 г. от Герхард от рода на Матфридите. Първият известен праотец на дома е Герхард I († 779) граф на Париж, станал родоначалник на дома на Матфриди (Герхардини или Адалхарди). През 1047 г. император Хайнрих III предал на граф Адалберт управлението на херцогство Горна Лотарингия, което след смъртта на Адалберт през 1048 г. е наследено от неговия брат Герхард. Неговите потомци управлявали Лотарингия (а от 1484 г. и херцогство Барск) до 1736 г.