Какво означава лозански?

Лозанска конференция (1922 – 1923)
Лозанската конференция е международна конференция, открита на 20 ноември 1922 г. в швейцарския град Лозана, която има за цел да уреди близкоизточната криза след провала на гръцката интервенция срещу Турция през 1919–1922 г. В работата ѝ участват делегации на Англия, Франция, Италия, Япония, Гърция, Румъния, Сърбо-хърватско-словенското кралство и Турция. САЩ изпращат само наблюдател. На конференцията са поканени още и Съветска Русия и България, но само при дебатиране на въпроси, отнасящи се до бъдещето на Проливите. След прекъсване в началото на 1923 г., заседанията на конференцията са подновени на 9 април. Конференцията завършва работата си към края на юли 1923 г. с подписването на Лозанския мирен договор между бившите съглашенски държави и техните съюзници и кемалистка Турция, с който се денонсира Севърският мирен договор от 1920 г. След поражението на България в Първата световна война 1914-1918 г. по силата на Ньойския мирен договор Западна Тракия е отстъпена на Съглашението, като на България е признато само правото на икономически излаз на Егейско море (чл. 48). Конференцията в Сан Ремо от 22 април 1920 г. предава Западна Тракия на Гърция. Решението на тази конференция е потвърдено и от Лозанската конференция 1922-1923 г. Междувременно, още след края на Първата световна война, отначало доброволно, а после и насилствено, българското население от тази област е прогонено в по-голямата си част и на негово място в областта се заселва предимно гръцко население, прогонено от кемалистите от Мала Азия. Първоначално ръководител на българската делегация на Лозанската конференция е Александър Стамболийски, който се опитва да привлече вниманието на конференцията и към най-важните за страната ни въпроси. В началото на януари 1923 г. поради вътрешнополитически причини Александър Стамболийски напуска Лозанската конференция и се завръща в София, като ръководството на българската делегация се поема от Коста Тодоров — по онова време пълномощен министър в Белград. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. новото правителство, възглавено от проф. Александър Цанков, снема доверието си от Коста Тодоров и го замества с Богдан Морфов, а от края на юни — с българския пълномощен министър в Лондон Димитър Станчов.

Лозански договор
Лозанският договор (24 юли 1923) е мирен договор подписан по време на Лозанската конференция, който анулира Севърския договор от 1920 г. между Османската империя и държавите победителки в Първата световна война.По силата на Лозанския договор, Източна Тракия и гр. Смирна (днешен Измир) са присъдени на Турция. Черноморските проливи се демилитаризират и стават свободни за преминаване на търговски и военни кораби. Турция трябва да изплати дългове на османските народи. До подписването на Лозанския договор се стига след война между Гърция и Турция. В хода на войната Турция изтласква гърците от Анадола и печели войната. В Лозана се свиква конференция и се стига до мирния договор, който се подписва от една страна от част от победителките в Първата световна война. САЩ не подписват този договор. С него се уреждат границите и териториите на Гърция и Турция. По силата на договора, сключен след края на Първата световна война, територията на Османската империя е намалена от 3 млн. кв. км до 783 000 кв. км. Особено интересно е, че в този договор има раздел, който е посветен на малцинствата. Текстовете са напълно в духа на Версайската система. Турция поема задължения по отношение на немюсюлманските малцинства на нейна територия – равенство пред закона, право на собственост и сдружаване, широк обем езикови права. Турският писател Кадир Мъсъроглу пише книга, озаглавена „Лозанският договор: Победа или подчинение!?“, в която критикува турските политици, подписали договора, защото с подписването му турците са се отказали от ръководството над ислямския свят, задоволявайки се с малки територии.

Лозански университет
Лозанският университет (на френски: Université de Lausanne; на латински: Schola Lausannensis) е обществен университет, разположен в Лозана, Швейцария. Основан е през 1537 г. като училище по теология. Обявен е за университет през 1890 г. Днес университетът има 13 500 студенти (сред които 1500 чуждестранни студенти от 120 националности) и 2200 преподаватели.