Какво означава Лева?

Български лев
Левът (съкратено: лв. ISO 4217 код: BGN) е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век. Съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 година. През 1880 г. с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се създава българската парична единица „лев“, на следващата година са отсечени и първите монети.От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1,95583 лева = 1 евро. През 2013 г. българският лев е определен от Комисията по естетика на Международната финансова банка в Швейцария за една от петте най-красиви валути в света. Повече от 50 валути биват оценени от експертите, като при класирането са взети предвид естетиката на дизайна, покупателната способност, историческата значимост на хората, чиито портрети се намират на банкнотите, както и продължителността на употребата им. Комисията на Международната финансова банка в Швейцария определя за най-красива валута украинската гривна, следвана от австралийския долар, еврото, българския лев на 4-то място и американския долар на 5-то място. [2][3][4]

Лева река
Лѐва река̀ е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

Въртешница
Въртешница (река Лева) е река в Северозападна България, област Враца – общини Враца и Криводол, десен приток на река Ботуня, от басейна на Огоста. Дължината ѝ е 38,2 km. Река Въртешница извира от Врачанска планина на около 1220 m н.в., южно от село Згориград под името река Лева. До град Враца тече в североизточна посока през Згориградската котловина, а на излизането си от нея образува величественото ждрело Вратцата. След това реката завива на северозапад вече под името Въртешница, при село Бели извор се насочва на север и при град Криводол се влива отдясно в река Ботуня (от басейна на Огоста) на 129 m н.в. Площта на водосборния басейн на реката е 292 km2, което представлява 39,6% от водосборния басейн на река Ботуня. Средният многогодишен отток при град Криводол е 3,731 m3/s, като максимумът е през март-април, а минимумът – август-септември. Основен приток на Въртешница е река Дъбник вливаща се отдясно преди сели Бели извор. По течението ѝ са разположени 2 града и 3 села: Община Враца – Згориград, град Враца, Бели извор и Власатица; Община Криводол – град Криводол.Водите на Въртешница се използват главно за напояване. По долината на реката преминават участъци от три пътя от Републиканската пътна мрежа на България: От град Враца до разклона за село Бели извор, на протежение от 11,8 km – участък от Републикански път I-1 Видин – Враца – София – ГКПП Кулата - Промахон, част от европейски коридор Е-79. В най-долното ѝ течение, покрай деснит ѝ бряг, на протежение от 7 km – участък от Републикански път III-101 Враца – Бойчиновци – Гложене. В горното ѝ течение от град Враца до разклона за село Згориград, на протежение от 3,8 km – участък от Републикански път III-1002.От Враца до Криводол по долината ѝ преминава и част от трасето на жп линията Мездра – Видин.