Какво означава лале?

мн. лалѐта, ср. Пролетно луковично растение от семейство лилиецветни с едър чашковиден цвят в жълто, червено и др. Букет от червени лалета.

Лале
Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови (Liliaceae). Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан. Размножават се чрез луковички. Лалетата се отглеждат масово като декоративни растения, като повечето култивирани подвидове, хибриди и култивари са базирани на вида Tulipa gesneriana. Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани градинските лалета. В продължение на повече от 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета. Първите писмени свидетелства за съществуването им датират от IX век в староперсийската литература. Турците заимстват култивирането на лалета от персите. Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“. През 1593 г., французинът Шарл дьо Леклюз разпространява лалетата в Нидерландия. Към края на XVI век страната се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето е национален символ на Нидерландия, която е най-големият износител на цветя и контролира близо 80% от търговията с лалета.

Урумово лале
Урумово лале (Tulipa urumoffii) е растителен вид от род Лалета, наречен на името на българския ботаник Иван Урумов. Урумовото лале е български ендемит, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на Република България. Заплахи за вида представляват безразборното късане на цветовете, изкореняването на луковиците и унищожаването на местностите, в които той вирее.

Блестящо лале
Блестящото лале (Tulipa splendens, Delip., 1976) е лале от семейство Кремови (Liliaceae). То е изключително рядък уникат. Открито е от българския ботаник Димитър Делипавлов през 1976 г. край село Симеоново (в местността Тетралика) недалеч от град Ямбол (Югоизточна България), като не е намирано никъде другаде в страната. Нещо повече: през 1979 г. при Симеоново са изброени само около 20 растения. Включено е като застрашен вид в Червената книга на България (1984). Расте из просветлени места в горите на 180 м надморска височина върху мощни алувиални богати и влажни почви и в обработваеми земи. Tulipa splendens има кафява подземна луковица. През пролетта от луковицата израства 30-40-сантиметрово стъбло с няколко листа. Лалето цъфти през май с едър червен цвят. Размножаването му е трудно, тъй като става само чрез семена (дори и в култура не образува дъщерни луковички), а новите растения започват да цъфтят едва на седмата-осмата година. Предполага се, че блестящото лале някога не е било чак толкова малобройно, като несъзнателното му унищожаване се дължи главно на селскостопанските работи. В България има още шест вида диви лалета. Четири от тях са български ендемити — Блестящо лале, Родопско лале (Tulipa Rhodopaea Vel., 1922), Урумово лале (Tulipa urumoffii Hayek, 1911), Златисто лале (Tulipa aureolina Delip., 1976), а един — балкански — Хагерово лале (Tulipa hageri Heldr., 1874 /T. thracica Dav., 1915/) и един неендемичен за България - Южно лале (Tulipa australis Link).