Какво означава Кюри?

КЮРЍ неизм., ср. Физ. Единица за измерване на радиоактивността и количественото определяне на радиоактивните вещества.

— От фр. собств.

Мария КюриМария Кюри
Ма̀рия Сальо̀меа Склодо̀вска-Кюрѝ (на френски: Marie Curie; на полски: Maria Salomea Skłodowska-Curie) е полско-френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната. Родена е във Варшава, в тогавашното Полското кралство, част от Руската империя. Учи във Варшавския нелегален Летящ университет и започва практическото си научно обучение във Варшава. През 1891 г., на 24-годишна възраст, следва по-голямата си сестра Бронислава, за да учи точни науки в Париж, където получава всички висши образователни степени и води научна работа. Тя споделя Нобеловата награда за физика от 1903 г. със съпруга си Пиер Кюри и с физика Анри Бекерел. Печели Нобелова награда за химия през 1911 година. Освен нейния съпруг Пиер Кюри, носители на Нобелова награда са също дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри и зет ѝ Фредерик Жолио-Кюри. През 1995 г. става първата жена, положена в Пантеона заедно с мъжа си за собствените ѝ заслуги. Удостоена посмъртно с най-високото полско държавно отличие – Орденът на Белия орел. Нейните постижения включват развитието на теорията за радиоактивността (термин, който тя въвежда), техники за изолиране на радиоизотопи и откриването на два нови елемента, полоний (открит през 1898 г. и наречен на родната ѝ Полша) и радий. Под нейно ръководство са проведени първите в света проучвания на лечението на неоплазми с радиоактивни изотопи. Тя основава Институтите Кюри в Париж и във Варшава, които днес остават основни центрове за медицински изследвания. По време на Първата световна война тя разработва мобилни радиографични пунктове за предоставяне на рентгенови услуги на полеви болници. Дори когато става френски гражданин, Мария Склодовска Кюри, която използва и двете фамилни имена, никога не губи чувството си за полска идентичност. Тя учи дъщерите си на полски език и ги води на посещение в Полша. Умира през 1934 г., на 66 г., в санаториума Санселмо в град Паси, От Савоа, (Франция), от апластична анемия, получена вследствие излагане на радиация в хода на научните ѝ изследвания и в хода на радиологичната ѝ работа в полевите болници по време на Първата световна война.

Ирен Жолио-КюриИрен Жолио-Кюри
Ирен Жолио-Кюри (на френски: Irène Joliot-Curie) е френски химик, физик и жена политик, дъщеря на известните физици и химици Мария Кюри и Пиер Кюри и съпруга на Фредерик Жолио-Кюри (след брака приемат общата фамилия Жолио-Кюри), с когото през 1934 г. откриват изкуствената и позитронната радиоактивност, за което получава Нобелова награда за химия през 1935 г. за откритието на изкуствената радиация. Това води до престиж за семейство Кюри, имащи най-много Нобелови лауреати по онова време. И двете деца на Жолио-Кюри, Елен и Пиер, също са смятани за учени. Бива също така държавен помощник-секретар по времето на Народния фронт (фр. Front Populaire) през 1936 г.

Кюри
Кюри (означение Ci) е извънсистемна единица за радиоактивност. Дефинира се като 1 Ci = 3,7×1010 разпада за секунда.Това е приблизително активността на 1 грам от радиевия изотоп 226Ra, изследван от пионерите на радиологията Мария и Пиер Кюри, на които е наречена. Единицата е заменена от системната единица бекерел (Bq), която съответства на един разпад за секунда. 1 Ci = 3,7×1010 Bqи 1 Bq = 2,7027×10−11 Ci