Какво означава кривица?

КРЍВИЦА1 ж. 1. Разг. Кривина (в 4 знач.). Така си е било от века. Аз ли ще оправям кривиците на таз земя, на пустия свят неоправен! Г. Манов, КД, 88. Нали те [големците] треба да поправят всичките кривици, които по-малките от тех са сторили на тая сиротия?! М. Георгиев, Избр. разк., 211. Подир няколко години този человек, като беше сторил и една кривица, биде осъден да ся изяде от дивите зверове. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 170.

2. Остар. Недостатък, грешка. Честен [Левски], дълбоко принципен, винаги откровен, той е за дълбоката и градивна критика и самокритика. „За отечеството работим, байо, кажи ми ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим!“ ВН, 1958, бр. 2023, 1. Ако отидех на бал, аз не ся занимавах освен да изнамервам кривици на онези, които играеха по-добре от мене. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 184. Този честен человек зимаше понякога свобода да напомнюва Царю за криещите му, защото го обичаше като син. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 18.

КРЍВИЦА2 ж. Диал. Шарка, шевица на дреха, която е с много лъкатушки; кривичка1. Сега на съня ми доде на коня на разседница / и на глава му подкапник, / .., / и на лакътник кривица, / кривица от любовница. Нар. пес., СбВСтТ, 389.

КРЍВИЦА3 ж. Диал. 1. Крива брадва. Клекнал и разгърден, със запретнати ръкави, той размахваше кривицата и треските хвърчаха наоколо. А. Каралийчев, ПГ, 36. Маринката дялаше едно дърво с кривицата на двора. А. Каралийчев, ЛС, 38.

2. Като прил. Нар. поет. Епитет за хладно оръжие, брадва, сабя и под. — който е крив. Напират враг до враг. .. И пушката извил / наопаки, бухти кого де свари Влаха / и сабя кривица Старашила вий и маха. Π. Π. Славейков, КП III, 233. — Недо, либе Недо, / .. / Твойта тънка снага / дюлгер ли я дялал / с кривицата брадва. Нар. пес., СбВСт, 640.

КРЍВИЦА4 ж. Остар. 1. Запетайка; кривичка2.

2. Само мн. Кавички; кривички2. Такива [запиратни] знакове са: запирка, . ., млогокрайка (...), брездица (—), скобици ( ), кривици (“ “). Ив. Богоров, СИНЕ, 38.

КРЍВИЦА5 ж. Диал. Криво перо на опашката на мъжка патица. Тя наведе голата си шия пред лицето му, потта се по врата със завитите косъмчета като криещите по опашката на патица и попита: — Има ли кръв тука? Ст. Даскалов, СЛ, 162. Прошарената си и пооредяла коса е докарал на крив път, засуканите си мустаци е завил накрая като на паток кривицата. ВН, 1953, бр. 285, 2.

КРЍВИЦА6 ж. Индив. Къдра, къдрица, чупка на коса. Той трябваше да има около трийсет години. Лицето му правилно, .. Черни мустаци със завити от помада нагоре краища, както и косата, счесана на средата с красти кривици. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 59.

Кривица
Кривица е село в Североизточна България. Намира се в община Самуил, област Разград. Село Кривица /Топал кьой/ отстои на 4 км източно от с. Самуил. Преименувано е през декември 1934 г. До 1958 г. е било в Шуменска околия. През селото тече река Сенковец, която извира от съседното землище на с. Висока Поляна.