Какво означава Кракра?

Кракра
Кракра може да се отнася за: Кракра Пернишки – български военачалник. Кракра - средновековна крепост в югозападната част на Перник Кракра - нос на Антарктическия остров Ливингстън Кракра - пролом на река Струма в югозападната част на град Перник Кракра - село в Североизточна България.

Кракра Пернишки
Кракра (Кракрас) е български велможа и военачалник, живял през втората половина на 10 и началото на 11 век. По време на войните на Самуил с Византия Кракра отбранява Пернишката крепост и нанася две поражения на византийския император Василий II Българоубиец, който се мъчи да я превземе. Първата обсада на Перник е през 1004 година, когато Кракра отбива както пристъпите срещу крепостта, така и опитите на императора да го привлече на своя страна. Втората обсада е през 1016 година и продължава близо три месеца със същия резултат - византийците са принудени да отстъпят, след като претърпяват сериозни загуби. При последния владетел на Първото българско царство, Иван Владислав, Кракра управлява обширна област, включваща 35 крепости. През 1017 година, докато византийците опустошават южните предели на държавата (Югозападна Македония) пернишкият военачалник подготвя контранастъпление от север. Планът му е осуетен, тъй като печенегите, населяващи земите на север от Дунав, отказват да се присъединят към българската войска. Скоро след гибелта на цар Иван Владислав през февруари 1018 година Кракра се подчинява на Василий II заедно с подвластните си градове и в замяна на това е удостоен с титлата патриций.

Кракра (крепост)
Пернишката крепост (Кракра) е средновековната крепост, разположена в югозападната част на град Перник на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта било със силно стратегическо значение. Тя се свързва с името на военачалника на крепостта Кракра (Кракра Пернишки), който е водил самостоятелни военни действия срещу Византийската империя. Виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил – така е описан във византийските хроники от това време Кракра. Те го описват още като един праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела. Кракра владеел още 35 крепости в района. В края на 10 и началото на 11 век, центърът на военните действия между България и Византия се премества в западните български земи и Средец става обект на няколко нападения от войските на император Василий II, тогава става известна Пернишката крепост. Историците смятат, че крепостта Перник е създадена след 809 г., когато хан Крум (803-814)присъединява към българските земи и териториите на днешна София и околностите. Дълго време преди идването на хан Крум тези земи са били заселени от траките. Чрез археологически проучвания е установено, че на мястото на крепостта, преди нейното построяване, е съществувало тракийско селище с неголеми размери. След Превземането на Преслав през 971 година от Йоан I Цимиски (969-976) в Скопие и Македония Четиримата братя Комитопули Давид, Мойсей, Арон и Самуил се установяват в тези земи. През 977 година цар Борис II и брат му Роман избягват от византийския двор и се връщат в България. На границата с Византия Борис II е убит заради това че не е бил разпознат заради неговите одежди, но брат му е коронован за Цар на България и управлява от 977 година до смъртта си през 997 година. Региона около крепостта Кракра е управляван от Арон, брат на Самуил и командващ отбраната на Сердика и участник в последвалата Битка при прохода Траянови врата при която армията на император Василий II Българоубиец е разгромена. През 997 година цар става Самуил а командващ крепостта става войводата Кракра Пернишки и успява да отбрани крепостта от Византийския император който многократно е повеждал походи срещу България. След 1018 година Кракра се предава а през крепостта минават походите на Петър Делян през 1040 година срещу византийския император Михаил IV Пафлагон (1040-1042) и през 1072 на Георги Войтех и Константин Бодин срещу император Михаил VII (1071-1077). Крепостта на Кракра е една от големите български крепости. Оградени от крепостните стени са били около 50 декара. Самото ограждение е имало дължина от близо 800 метра. Историците смятат, че крепостта е изпълнявала защитни функции преди преминаването на кръстоносците от Третия кръстоносен поход (1189 – 1192) през тези земи. Има и разрушения по времето на похода на Стефан Неманя от 1189 година когато византийски император е Исак II Ангел (1185-1195, 1201, 1203-1204). След това крепостта е била изоставена и не е била използвана. Извършват се нови разкопки в крепостта.