Какво означава край?

кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища, (два) кра̀я, м.
1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на масата. Краищата на роклята.
2. Само ед. Последен момент или период от протичане на нещо. Краят на есента. Изпитаха го в края на часа.
3. Прен. Само ед. Предел, свършек. Това е краят на силите ми. Краят на парите ми. Край на мъките. Край на любовта.
5. Прен. Само ед. Изход, развръзка. Какъв ли край ще има всичко това? Гибелен край. Щастлив край. Внезапен край.
6. Прен. Само ед. Смърт. Краят ѝ дойде на 80 години.
същ. умал. [[кра̀йче]], мн. кра̀йчета, ср. (в 1 знач.). Крайчето на баницата. Крайчето на масата.
• В края на краищата. — Накрая, в последна сметка.
• Обръщам/обърна дебелия край. — Разг. Започвам да се държа строго.
• От край време. — От началото на нещо, от много отдавна.
• Пускам/пусна му края. — Разг. Преставам да се грижа много, да следя строго.

кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища, (два) кра̀я, м. Област, район. Не съм от този край. Ще се завърна в моя край. Планински край.
• Роден край. 1. — Област, в която съм роден.
2. Родна страна.

предлог. 1. Означава положение по протежение на, отстрани на нещо, около нещо. Край пощата има магазини. Край града няма химически предприятия.
2. Означава движение отстрани, по протежение на някого или нещо; покрай. Вървя край реката. Минах край него.
3. Прен. Означава, че нещо се извършва наред с друго нещо; заедно, около. Край работата ще свърша и някои лични неща.
4. Прен. Означава, че някой прави нещо заедно с друг, около или заради друг; покрай. Край него и аз научавам нови неща. Край мене се лишава и тя.

Горни край
Горни край е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново в землището на село Дрента.

Средночешки край
Среднобохемският край (на чешки: Středočeský kraj или Střední Čechy) е един от краевете на Чешката република. Разположен е в централната част на страната в историческия регион Бохемия. Административен център на края е столицата Прага, която от своя страна има статут на отделен столичен край (hlavní město).

Край
Край може да се отнася за: Край – административен термин в някои славянски страни – Чешката република, Словакия, в бивша Чехословакия и в Руската федерация, с който се наричат административно-териториалните единици на високо ниво. Обикновено краевете се делят на окръзи (в Чехия и Словакия) или на райони (в Руската федерация).В България терминът край може да се отнася за: административната единица област или регион. Също така с край се нарича „(част от) област“ или „(част от) страната“ – Пирински край, Добруджански край, Трънски край, Старозагорски край. Граница, предел: „Краят на града“ Последен период от време на протичане на нещо: „Край на сезона“ Предел, свършек: „Тази работа няма край“ и „Вижда се светлина в края на тунела“ Развръзка: „щастлив/трагичен край“ Смърт: „Краят настъпи...“ Предлог: „Покрай **** видях ****“, „Покрай **** ще ****“, „Край **** и ****“Името Украйна означава „гранична земя“.

Синоними на думата: край

свършек, завършек, прекратяване, прекращение, конец, точка предел, граница, борд, перваз, ръб, кенар, бряг заключение, развръзка, разрешение резултат, следствие, последица област, покрайнина, страна, кът, землище (предл.) до, около, при, близо, покрай, в съседство, непосредствено до, близо до довеждане докрай, завършване завършеност, окончателно уреждане, последно изказване привършване, изчерпване приключване, закриване земя изход окръг, район ивица, бордюр, обшивка периферия, гребен, ребро