Какво означава Косача?

Косача
Косача е село в Западна България. То се намира в община Ковачевци, област Перник.

Стефан Косача
Стефан Вукшич Косача (на босненски: Стефан Вукчић Косача, Stefan Vukčić Kosača; 1404 – 22 май 1466 г.) е босненски благородник от рода Косача, велик херцог на Босна и херцог на Свети Сава. Именно титлата на Стефан „херцог на Свети Сава“ затвърждава името на османския санджак на Херцеговина, създаден след 1482 година, когато владението на семейство Косача попада под османско владичество и е част от Босненския еялет. Името остава оттогава и се използва за съвременния южен регион на Босна и Херцеговина. Той е син на Вукац Косача, брат на великия войвода Сандал Косача. Разширява семейното си владение в годините 1441 – 1443 с Омиш, Полиц, Требине, Клобук. През тези три години, както и през следващата 1444 г., използвайки заетостта на деспот Георги с похода на Ян Хуниади и Владислав Варненчик през българските земи с цел изгонването на османците от Балканите и снемане на претенциите към Константинопол, Стефан Косача завзема и част от владенията в Зета на деспота. Стефан Косача превзема Подгорица с крепостите Медун и Соко, както и Бар на адриатическото крайбрежие. Застрашен от зетския владетел Стефан Църноевич, който му отнема Бар и Омиш, Косача влиза в съюз с босненския крал Стефан Томаш. В знак на постигнатия съюз Стефан Томаш се жени за дъщерята на Косача – Катарина Косача (1446), който династичен акт се счита до днес за символичното обединение на Босна и Херцеговина. На 15 февруари 1444 г. Стефан Косача сключва договор с Алфонсо V, крал на Арагон и Неапол, по силата на който се признава за негов васал и в замяна получава помощта на краля срещу своите врагове – босненския крал Стефан Томаш, войводата Иваниш Павлович и Венецианската република. С този договор Стефан се задължава да плаща редовна годишна васална вноска към Алфонсо вместо към османския султан, както било до онзи момент.

Косача (династия)
Косача (на сръбски: Kosače) е босненска благородническа фамилия управлявала династично части от днешна Босна и Херцеговина, Далмация (южната част на дн. Хърватия), Стара Херцеговина (в западната част на дн. Черна гора) и Стара Рашка през 14 – 15 век. Династията се среща още и под името Херцеговичи, Вуковичи и Хранич. Основател на династията е Вук Косача, който е бил властел на цар Стефан Душан – в битката му с босненските банове Котроманичи за Хум. Родовите владения на фамилията първоначално са се намирали в басейна на река Дрина т.нар. район на Подриние от Рогатица до Фоча. И днес близо до Горажде и Фоча има село с името Косача, в което явно е запазен спомен от времето, когато тук владетели са били родът Косачи. Единственото сигурно сведение за Вук Косача е, че умира през 1359 г. – след смъртта на цар Стефан Душан. Според легендарните сведения на Мавро Орбини в „Царството на славяните“, Вук Косача убива по време на лов с царския двор и антураж Бранко от фамилията Растислали. Вук Косача е наследен от синовете си – Влатко Вукович Косача и Храна Вукович Косача. Влатко Вукович, след като Твърдко I се коронова за крал на Босна (и не само), се признава за негов васал и верен на кралската корона. По този начин, за първи път de jure под босненско върховенство е поставена земята на Хум, а единствено Зета от сръбското поморие остава извън босненския суверенитет. Влатко Вукович предвожда босненските сили в битката при Билеча, а на следващата година участва в Косовската битка, като завръщайки се от боя докладва на крал Твърдко I, че християнските сили са победили.Влатко Вукович е наследен от своя племенник и син на Храна Вукович – Сандал Косача. Сандал (управлявал 1392 – 1435) се титулова „велик войвода русаг босненски“ и на свой ред е наследен от племенника си и внук на Храна Вукович – Стефан Косача. Стефан вече се титулова „херцог на свети Сава“ и се поставя доброволно под властта и защитата на арагонската корона. Оттук, и от него, произлиза и съвременното наименование на цяла Херцеговина. Синовете на Стефан Косача – Владислав, Влатко и Стефан, от своя страна, след серия неуспешни дипломатически ходове, се поставят под властта на Османската империя и по този начин завършва управлението на династията на херцозите на Хум. Стефан, най-малкият син на първия херцог на Хум, доброволно приема исляма в 1470 г. както и името Ахмед паша Херсекли, и след като е оженен за щерката на султан Баязид II, е назначен за санджакбей на Босна. Той е велик везир на Османската империя цели пет пъти.