Какво означава корен?

мн. ко̀рени, (два) ко̀рена, м.
1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от нея. Дълбоки корени. Извадих цветята с корените. Гъсти корени.
2. Разг. За градински растения — цялото растение. Колко корена домати имаш в двора си? Имам десетина корена ягоди.
3. Вътрешната, враснала в тялото част на зъб, на нокът, на косъм. Зъбът има болен корен.
4. Прен. Начало, основа, първопричина. Корените на злото.
5. Прен. Род, произход. Коренът ми е от Северна България. Имам добър корен.
6. Разг. Сухото и кухо стъбло на слънчогледа. Слънчогледови корени.
7. Спец. В езикознанието — част от думата, без представките, наставките и окончанията, която носи значението.
8. Спец. В математиката — число, което, повдигнато на степен, дава друго число. Кое число е квадратният корен на числото четири?
прил. [[ко̀ренов]], ко̀ренова, ко̀реново, мн. ко̀ренови. Коренова система. Коренова част на растение. •Пускам/пусна корен. Разг.Задържам се дълго някъде, заселвам се.

Корен
Коренът е подземен вегетативен орган, който прикрепва растението към почвата и всмуква вода и минерални соли. Растежът му е неограничен. Характеризира се с някои белези, които го отличават от стъблото: липса на листа, коренова гугла, коренов връх, коренови власинки, форма. Появява се при преминаването от воден към сухоземен начин на живот на растенията. Талусите (водорасли) нямат корен, тъй като цялото тяло е потопено във вода, където има необходимите условия за извършването на процеса фотосинтеза (минерални соли, светлина, въглероден диоксид). При мъховете има кореноподобни части, но все още няма обособен корен. Най-просто устроените растения, които имат такъв орган, са Папратовидните, макар че при тях все още коренът е несъвършен. На сушата растенията живеят в две среди – почва и атмосфера. Почвата е богата на вода и минерални соли, но бедна на кислород и светлина. Атмосферата е богата на светлина и кислород, но бедна на вода и минерални соли. Тези две среди на живот и самостойното хранене са причината за появата на корена.

Корен (морфология)
Коренът в морфологията е морфема, която носи основното значение на думата. Всяка дума има поне един корен, а съставните думи могат да имат и повече. Към корена на думата се прибавят и останалите морфеми: представка, наставка, окончание, определителен член. Коренът е ядрото на думата и е носител на нейното лексикално значение. Всяка дума съдържа корен. Това се отнася най-вече за самостойните части на речта: съществителните, прилагателните и числителните имена, глаголите, местоименията и наречията.

Квадратен корен
В математиката, квадратен корен от число a е такова число y, че y2 = a. С други думи, число y, чийто квадрат е a. Например, 4 и −4 са квадратни корени на 16, защото 42 = (−4)2 = 16. Всяко неотрицателно реално число a има един-единствен неотрицателен квадратен корен, който се означава с √a, където √ се нарича корен или радикал. Така квадратният корен на 9 е 3, което се записва като √9 = 3, защото 32 = 3.3 = 9 и 3 е неотрицателно. Всяко положително число a има два квадратни корена: √a, който е положителен, и −√a, който е отрицателен. Заедно, те се обозначават като ±√a. Въпреки че стойностите са две, обикновено под „квадратен корен“ се разбира положителната стойност. За положително a, квадратният корен може да бъде записан и в степенуван вид: a1/2.Квадратните корени на отрицателните числа могат да бъдат изследвани в областта на комплексните числа. В по-общ смисъл, квадратните корени могат да бъдат взети предвид във всеки контекст, където се „повдига на квадрат“ (включително матрици и други и математически обекти).

Синоними на думата: корен

произход, коляно, поколение, род начало, извор, източник зародиш, зачатък, зараждане основа, дъно, вътрешност