Какво означава кон?

ко̀нят, ко̀ня, мн. конѐ, (два) ко̀ня, м.
1. Домашно нечифтокопитно едро животно, използвано за работа и транспорт, в някои страни за месо и мляко.
2. Разг. Конска сила. Колко коня е моторът на тази кола?
3. Шахматна фигура.
4. Спец. В спорта — гимнастически уред с продълговата форма и четири крака.
прил. [[ко̀нски]], ко̀нска, ко̀нско, мн. ко̀нски.
• Вися като кон на празни ясли. — Разг. Чакам дълго, но напразно.
• Спя като кон. — Разг. Почти спя прав, когато съм много изморен.
• Като кон с капаци. — Разг. Не виждам нищо настрани, гледам само пред себе си.
• Разигравам си коня. — Разг. Правя каквото си искам, не се съобразявам с нищо.
• Трай, коньо, за зелена трева! — Разг. За изразяване на неверие, че нещо ще се промени.

Врани кон
Вра̀ни кон е село в Североизточна България. То се намира в община Омуртаг, област Търговище.

Кон
Конят (Equus ferus caballus) е един от двата съвременни подвида на Дивия кон (Equus ferus). Представлява опитомен еднокопитен бозайник представител на семейство Коне. Предците на съвременните коне еволюират преди около 45 – 55 милиона години от дребен многопръст тревопасен бозайник „хиракотерий“, който е бил с ръст само 14 cm и тегло 5 kg, до едър еднокопитен представител днес. Одомашняването от хората започва преди около 6000 години, а до 3000 г. пр. Хр. конят се разпространява в различни краища на Земята. Представителите на днешния опитомен подвид са наследници на дивия кон, който свободно е обитавал първичните си местообитания. Самият термин див кон е неточен, но се използва, за да отдели конете от видове, които никога не са били одомашнявани. Такъв например е Конят на Пржевалски, който е вторият подвид на дивия кон. Дълголетната връзка на коня с човека е наложила използването на редица думи и термини, които да опишат отделните възрастови и полови категории, размери на тялото, неговия цвят, анатомични особености, маркиране, породи, движения и поведение. Анатомията на коня е следствие от редица еволюционни приспособления, възникнали с цел развиване на скорост за избягване от хищници. Имат силно развито чувство за баланс и отбрана. В тази връзка конят е развил и една от необичайните си черти – спи еднакво добре както изправен, така и легнал, благодарение на уникалната си способност за „заключва“ сухожилията на краката си. Сънят на коня има само 2 фази – SWS (кратък дълбок сън) и REM (бързо движение за очите). Бременността при кобилите продължава 11 месеца, а малкото конче се изправя на крака и започва да следва майка си минути след раждането. Обучението на младите коне започва на около две- до четиригодишна възраст. Тялото на коня достига пълното си развитие на около петгодишна възраст, а продължителността на живота му е около 25 – 30 години. В световен мащаб конете играят голяма роля в човешките култури в продължение на хилядолетия. Те се използват за развлекателни и спортни дейности, както и за работни цели. Конете са използвани многократно по време на война, благодарение на което оборудването, техниките на езда и водене, както и методите за контрол, са се усъвършенствали значително. Много продукти се получават от коне, в това число месо, мляко, кожа, коса, кости, и различни фармацевтични продукти, извлечени от урината на бременни кобили. Хората гледат опитомени коне, осигурявайки им храна, вода и подслон, както и грижи от специалисти, като ветеринарни лекари и ковачи.

Кон на Пржевалски
Конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii) или Азиатският кон, е разпространен в Централна Азия в региона Джунгария. Днес той е единственият див кон, който се среща на свобода в природата. Открит е от руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски през 1880 г.На дължина тялото му достига около 230 cm, а на височина при холката до 130 cm. Тялото му е набито, гърдите широки, шията къса, главата голяма, ушите малки, краката му са тънки и немного високи. Има къса изправена грива. Окраската на тялото отгоре и отстрани е кафяво-жълтеникава, с надлъжна тясна, тъмна ивица на гърба, а отдолу и на муцуната е светложълта. Гривата и опашката му са черни. Обитава открити тревисти равнини на стада до 20 индивида. Той е много предпазлив и бяга бързо. Храни се с тревиста растителност и при недостиг на храна предприема миграции. След 11 месеца бременност ражда по едно малко. Конят на Пржевалски успешно се кръстосва със зебри и домашни коне. В зоологическата градина в Добрич има 7 коня на Пржевалски, единствените на Балканския полуостров. Един екземпляр от този вид има и в зоопарка в Ловеч..