Какво означава Коледа?

ж., само ед. Голям християнски празник на 25 декември, посветен на раждането на Христос (Рождество Христово), с богати ритуали за здраве и плодородие. На Коледа ще ходим на гости. Ще прекарам Коледа вкъщи.
прил. [[ко̀леден]], ко̀ледна, ко̀ледно, мн. ко̀ледни. Коледен подарък. Коледна елха. Коледни празници.

Рождество Христово
Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало във Витлеем, град във възстановеното под римска опека царство Юдея на Ирод I Велики. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 година (когато в България като държавен календар е приет Григорианският календар) – на 7 януари по официалния граждански календар, който ден съответства на 25 декември по юлианския календар. През 1968 година Българската православна църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на IX народно събрание от 28 март 1990 година.

Дядо Коледа
Дядо Коледа (също Дядо Мраз) е едновременно историческа и митологична личност, чието име се свързва с носенето на подаръци на Рождество Христово. Изобразяван през 20-и и 21-ви век като пълничък старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло. Някои смятат, че съвременният образ на Дядо Коледа е създаден от компанията „Кока-кола“, която в рекламите си изменя образа на свети Николай. Самата фирма „Кока-кола“ твърди, че нейните реклами от 30-те години на XX век са популяризирали този образ, но че техният художник Хадън Съндблом се е вдъхновил от по-ранни картини. Че образът е по-стар от рекламите, се потвърждава от различни публикации. В миналото е изобразяван и в различни одеяния.

Кървава Коледа
Кървавата Коледа или Кървавият Божик е кампания от политически репресии през януари 1945 г., част от политическия терор в Социалистическа република Македония, при който са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с изявено българско самосъзнание. Жестокостите, извършени от комунистическите власти, започват на 7 януари - християнския празник Коледа по стар стил. По нареждане на маршал Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. Според Веселин Ангелов по време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.Убитите в Скопие са 63 души, във Велес - 54, в Куманово - 48, в Битоля - 36, в Щип - 77, в Прилеп - 35, при село Владимирово, Беровско - 330 души. Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица край село Отешево са избити много българи, а телата са хвърляни в Преспанското езеро. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.