Какво означава кокиче?

мн. кокѝчета, ср. Най-ранното пролетно цвете с бял цвят, което цъфти и в сняг.
• Блатно кокиче. — Диворастящо растение с по-дребни и събрани в съцветие цветове, което расте в силно мочурливи места и се използва в медицината за извличане на нивалин.
същ. умал. [[кокѝченце]], мн. кокѝченца, ср.

Блатно кокиче
Блатното кокиче (Leucojum) са род многогодишни растения. В България се среща обикновеното блатно кокиче. Родът на блатното кокиче Leucojum включва 12 вида растения. Среща се по мокри, засенчени места и покрай реки, както и във влажни лонгозни гори. В България вирее в югоизточната част на страната – Бургаско, Сливенско, Ямболско. В екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „ВАЯ“ край Бургас полагат специални условия за отглеждането и запазването на блатното кокиче. В този район се отглежда и като декоративен вид под наименованието „герговско кокиче“, „сазово кокиче“, „барско кокиче“, „водно кокиче“, „белоцвет“, „жабешко лале“ и други.

Обикновено кокиче
Обикновеното кокиче (Galanthus nivalis) е най-известният представител на малък род от около 20 вида от семейство Кокичеви (Amaryllidaceae), които са измежду първите цъфтящи цветя през пролетта. Многогодишно тревисто растение, със стъбла високи до около 20 см. Листата са плоски, продълговати, около 15 см дълги и 1,5 см широки. Цветовете са бели, единични, съставени от 6 венчелистчета, вътрешните са двойно по-малки, срастнали със зелено петно на върха. Цъфти от януари до април. Разпространено е в Централна Европа и на Балканския полуостров. Обитава храсталаци, гори и поляни до около 1800 м н.в. Кокичетата са първите предвестници на пролетта. За съдова култура се препоръчва сортът Galanthus elwesii (висок 15 – 20 см) с широки сивозелени листа и цветове с размер 4 – 5 см. Обикновеното кокиче Galanthus nivalis, високо 10 – 15 см, цъфти малко по-късно. Период на цъфтене: Galanthus elwesii през февруари, Galanthus nivalis в края на февруари – началото на март. Произход: Западна, Централна и Южна Европа, Мала Азия. Месторастсне: Светло до полусенчесто. Някои сортове понасят и слънце. Субстрат: Оптимална пръст, TKS 2, пръст за балконски цветя, глинесто-хумусна градинска пръст. Засаждане: През септември/ октомври малките топчести луковици се засаждат в сандъчета или кашпи, най-добре на групи на разстояние 2 – 4 см една от друга, на дълбочина 10 см. Внимание: Луковиците трябва да бъдат гладки и да не са изсъхнали. Презимуване: Сандъчетата със засадени растения се пазят на немразовито и тъмно място. Да не се допуска пръстта да изсъхне съвсем. След поникване се преместват на светло. Поливане, торене: В сандъчетата със засадени растения до поникването се поддържа лека влага. От началото на поникването, докато пожълтеят листата, се полива умерено. В периода на израстване се наторява два пъти. След като опадат листата, се поддържа по-сухо. Други грижи: Прецъфтелите цветове се отстраняват. Вредители, болести: Рядко. Размножаване: Не е възможно при съдова култура. В градината чрез делене. Съвети за оформление: Кокичетата са очарователни като подсевна култура на широколистни дръвчета в големи ведра, където се появяват всяка година. Предупреждение: Луковиците на кокичетата съдържат отровен алкалоид.

Кокиче
Кокичето (Galanthus) е род включващ около 20 вида ниски, едносемеделни, многогодишни растения, причислени към известното семейство Кокичеви. Най-познатият вид е Galanthus nivalis. Подземният орган при всички представители на рода е дребна луковица. Кокичетата са разпространени предимно в умерения климатичен пояс, където има снежна и студена зима. Те са първите растения, които цъфтят през пролетта, още преди да се е стопила снежната покривка. Техните листа са ципести, нежно зелени, с успоредна нерватура (жилкуване) и не притежават дръжка. Тези растения цъфтят в снежно бели, малки цветове, издаващи нежен и много приятен аромат. Притежават 6 венчелистчета, но само външните 3 са обособени. Между тях се намират още венчелистчета, които обаче са срастнали. В средата им се намират тичинките и плодника. От стръковете на блатното кокиче (Leucojum aestivum) се извлича лекарственото вещество galantamin за производството на българското лекарство Nivalin (в миналото за тази цел е ползвана луковицата на Galanthus Nivalis), използвано в миналото за лечение на детски паралич, и намиращо приложение в съвременната медицина за лечение на Алцхаймер.